Определение № 2777 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 944/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 201/15.12.2022 г. по гр.д. № 399/2022 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 260011/27.06.2022 г. по гр.д. № 260/2018 г. на Окръжен съд – Разград, е отхвърлил иска по чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, срещу С. С. Х. за отнемане на имущество на стойност 344 518.02 лв. Решението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материално-правен въпрос: Следва ли да се включат в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и да участват при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОПДНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законов източник и които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? Касаторът счита, че повдигнатият въпрос обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника С. С. Х., ответник и по касация, не е постъпил отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е остойностил придобитото имущество на ответника (на проверяваното лице) през релевантния период на проверката в размер на общата сума 143 435.06 лв. и е определил нетния доход да възлиза на сумата 13 348.23 лв. За неоснователен е приет доводът на ищеца КПКОНПИ (сега касатор), че дефиницията по § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ изисква в придобитото имущество да се включат паричните средства, преминали през банковите сметки на проверяваното лице, които не са налични в края на периода. Така е приел, че размерът на придобитото имущество за общата сума 143 435.06 лв., отнесен към нетния доход на ответника, е за сумата 130 086.83 лв., която е недостатъчна да надхвърли размера от 150 000 лв. на значителното несъответствие по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, а искът е неоснователен. С ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение. Прието е, че: 1) Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Така тълкувателното решение даде отрицателен отговор на повдигнатия от касатора въпрос. Обжалваното решение му съответства. Извършеното нормативно тълкуване от Върховния касационен съд е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Изложеното изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ К ПКОНПИ следва да заплати държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При този мотиви, съдът