Определение № 50012 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4409/2021 г.

С определение по настоящето дело по чл.288 ГПК № 328 от 11.07.2022г. е допуснато частично касационно обжалване на въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич в обжалвани от ищеца и от ответниците части. Касационно обжалване е допуснато в обжалваната от ответниците П. част, в която искът по чл.108 ЗС основан на правни сделки като придобивно основание, е уважен, на соченото от тези касатори основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, по отношение извода на въззивния съд за допустимост в настоящия процес да се установява произхода на Е. О. от майка Ю. А. и извода за липса на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 19/2005 г. по иска по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 1999 г. съм настоящия спор, свързан и с правилното приложение на чл.121 ГПК(отм.), респ. чл.226, ал.3 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС по чл.290 ГПК на 10.10.2022 г., от страна на касатора-ищец „Ефнак“ ЕООД чрез пълномощника на дружеството адв.Е. Ф., е направено искане касационният състав по делото да се отведе от неговото разглеждане, защото, допускайки до касационно обжалване въззивното решение в благоприятната за дружеството част поради очевидна неправилност, съдебният състав е формирал предварително становище по правилността на въззивното решение и е предрешил така изхода на делото по същество. Това искане за отвод на съдебния състав не е уважено с определение от същото открито съдебно заседание с мотив, че произнасянето по същество предстои с решението по делото, даден е ход на делото за разглеждане на касационните жалби и постановяване на решение. След проведеното открито съдебно заседание по делото, е подадена в съда писмена защита от „Ефнак“ ЕООД чрез пълномощника му адв.Е. Ф., с искане касационният състав по делото да преразгледа определението си от 10.10.2022 г. относно отказът да се отведе от разглеждане на делото, и да се отведе от разглеждане на делото поради предубеденост. Поддържа се, че предварителната преценка, че решението е очевидно неправилно като предпоставка за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, обвързва състава на ВКС да приеме същото и в касационното решение, поради което изходът на делото е предрешен още с определението по чл.288 ГПК и постановилият това определение касационен състав има формирано предварително заключение на неправилност на въззивното решение в частта по уважения иск по чл.108 ЗС, което е явявало и основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Настоящият касационен състав, като разгледа горното искане на „Ефнак“ ЕООД, намира, че не са налице основания по чл.253 ГПК за отменяне на определението от откритото съдебно заседание на 10.10.2022 г. относно искания отвод. С определението във фазата по селекция по чл.288 ГПК, касационният съд осъществява законоустановена дейност, която дейност не обосновава основателна причина за съмнение в пристрастие. Правна характеристика на определението по чл.288 ГПК и различията между фазата по селекция на касационната жалба и тази по разглеждане на касационната жалба и постановяване на решение по същество на спора от касационния съд, е изяснена в ТР № 1/2010 г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в ТР № 2/2011 г. по т.д.№ 2/2010 г. на ОСГТК и в ТР № от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тях, с определението си по чл.288 ГПК касационният съд не решава правния спор по същество, а преценява наличие или липса на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което изложеното в него не означава предрешаване на спора. Едва след провеждане на следващата фаза на касационното производство по чл.290-чл.293 ГПК, с решението по чл.293 ГПК касационният съд извършва преценката си относно валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение, вкл. и дали е налице и „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, и съответно преценява и правилността на въззивното решение. Преценката в определението по чл.288 ГПК за наличие на очевидна неправилност, не предпоставя краен извод за такава очевидна неправилност в решението по чл.293 ГПК, нито предпоставя извод за неправилност на въззивното решение при преценката му по чл.293, ал.2 ГПК, пример за което са решение № 47/07.07.2020 г. по гр.д.№ 398/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 60154/12.09.2022 г. по гр.д.№ 1313/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 52 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 2733/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 67 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 2151/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 60219 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 3995/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Ето защо не се установява наличие на обстоятелство за промяна на отказа на настоящия касационен състав да се отведе от разглеждане на делото и от постановяване решение по същество на спора, тъй като липсват основания за съмнение за предубеденост в сочения от молителя смисъл, и следва да се продължи дейността на касационния състав с постановяване на решение по чл.290 ГПК. Воден от изложеното, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд,