Определение № 5660 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. М. А. против решение № 228/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 2569/2023 г. от 8-ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. С обжалваното решение, в обжалваната част съдът е приел, че лихвата за забава върху присъденото обезщетение от 15 000 лева на основание чл.2б ЗОДОВ се дължи от датата на предявяване на иска. Съдът е приел, че фактическия състав на непозволеното увреждане е бавността при разглеждане и решаване на делото и деликтът не се осъществява в началото на наказателното производство. Прието е, че е налице специален фактически състав спрямо общия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, според който противоправното деяние следва да се изрази в забавяне решаването на делото в един нормален, разумен срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда, поради което лихвата се дължи от датата на предявяване на иска. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения правен въпрос е, от коя дата се дължи законна лихва за забава върху обезщетение за неимуществени реди по чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6 ЕКЗПЧОС. По този въпрос не е налице противоречие с посоченото решение по гр. д. № 5914/2015 г. на IV г. о. на ВКС, видно от което, то е постановено по иск, предявен преди да е уреден пряк ред в специалния ЗОДОВ за защита на посоченото право (не е постановено по иск по чл. 2б от ЗОДОВ ). Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда. В случая вредите се дължат за бездействие на органите на прокуратурата, което се установява в производството по обезщетяване, поради което вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за тяхното установяване, т. е. от предявяването на иска, а не от датата на образуване на неприключилото наказателно производство. Исковете по чл. 2б са специални и целят получаване на обезщетение за претърпените вреди от прекомерно забавеното правосъдие, а не се отнасят до правния спор по съществото на делото пред гражданския или наказателния съд. В този смисъл е налице практика на ВКС - Решение № 87 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 50030 от 9.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 785/2022 г., IV г. о., Решение № 30 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г. о.. Тази съдебна практика е съобразена с обжалваното решение от въззивния съд и се споделя и от настоящия състав на ВКС, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, състав на ВКС