Определение № 666 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 367/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. М. П., представлявана от адв. Св. Г. – Т., срещу онази част от Определение № 5304/19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3236/2024 г. по описа на ВКС, с което е върната подадената от нея жалба с вх. № 12429/10.07.2024 г. в частта й против Решение № 489/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 481/2024 г. по описа на ОС – Бургас, имащо характер на определение, с което е потвърдено определение на Районен съд – Несебър за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като постановен в нарушение на чл. 28, ал. 3 КМЧП и с искане за неговата отмяна. В срока за отговор насрещната по частната жалба страна – Г. А. И. - изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба, с която е сезиран за допустима – тя е подадена срещу определение, което прегражда развитие на делото, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от лице с интерес от обжалване. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, предходният състав на ВКС е констатирал, че с Решение № 489/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 481/2024 г. по описа на ОС – Бургас, е потвърдено това на първата инстанция в частта, в която производството по делото е прекратено и е оставен без разглеждане искът по чл. 49, ал. 1 СК, предявен от Т. М. П. против Г. А. И., за прекратяване чрез развод сключения помежду им брак. Посочил е, че в тази част съдебният акт има характер на определение, поради което и подадената от страната жалба срещу въззивния съдебен акт е частна в обсъжданата част. Частната жалба е счетена за недопустима, защото е подадена срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК. Съдебният състав се е мотивирал, че искът по чл. 49, ал. 1 СК е брачен съгласно законовата дефиниция по чл. 318 ГПК, а по силата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решенията по въззивни дела по брачни искове не подлежат на касационно обжалване. Добавил е, че след като решението не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на касационно обжалване и определението, постановено по същото дело. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. При произнасяне по процесуалната допустимост на сезиращата го частна касационна жалба касационният състав правилно е констатирал, че предмет на обжалване е съдебен акт, с който въззивният съд е потвърдил определение на районен съд за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Изведен е законосъобразен извод за невъзможност за осъществяване на инстанционен контрол по отношение на определението на въззивния съд, тъй като според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по брачни искове, а съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Разпоредбата на чл. 28 от КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове (в този смисъл Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2021 г., III ГО, Определение № 384 от 8.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2483/2020 г., III ГО, Определение № 454 от 21.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3446/2019 г., IV ГО, и др.). По изложените съображения постановеното определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,