Определение № 374 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Б., чрез адвокат И. В., срещу въззивно решение № 783/06.06.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 3401/2024 г. в частта, с която искът му против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство, е отхвърлен за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като изменил решението на първостепенния Врачански окръжен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. А. Б. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 500 лв., както и съдебноделоводни разноски по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. За да се произнесе, въззивният съд установил, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.06.2022 г. ищецът П. А. Б. е бил привлечен като обвиняем за участие като съизвършител в грабеж, извършен в съучастие с още три лица. В изложението касаторът излага отново съображения за неправилност – неточно приложение на чл. 52 ЗЗД, а още и, че присъденият размер е явно несправедлив. Така изготвеното изложение няма характеристиките на обосновка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да наведе на извод за наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът, във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва преди всичко да определи ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС. Гражданският процес е диспозитивен, като изключенията са строго определени. Касаторът, също така трябва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, като не е достатъчно възпроизвеждането на законовия текст или цитирането на правните норми. Когато се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е в случая, той трябва да мотивира съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, тъй като евентуално ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или пък за осъвременяване на тълкуването й, което е породено от изменения в законодателството или пък на обществените условия. Доводите, свързани с развитие на правото са при аргументи за непълнота, неяснота или противоречие на закона и нуждата от създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, въпроси изобщо не са формулирани, липсва и допълнителна обосновка, а само цитиране на законов текст. Излагане на съображения, които по естеството си са касационни оплаквания по см. чл. 281 ГПК, не е мотивиране за наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Във фазата на селектирнането касационната инстанция не се произнася по правилността на обжалвания съдебен акт. При служебно извършената проверка съставът на ВКС не намери основания за допускане на касационно обжалване и в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът