Определение № 7370 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на Б. С. С., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Д.-Иванова, срещу определение № 936 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 179/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу определение № 732 от 08.04.2024 г. постановено по същото адм. дело № 179/2024 г., с което е прекратено производството по делото пред Административен съд Сливен и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Сливен. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на атакуваното определение, като моли за неговата отмяна. Възразява срещу извода на Административен съд Сливен, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред, като излага съображения, че претендираното вземане е обусловено от отменен административен акт, поради което на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК подлежи на разглеждане от административния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството по адм. дело № 179/2024 г. по описа на Административен съд Сливен е образувано по предявен от Б. С. иск против Агенция „Пътна инфраструктура“, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за периода 24.10.2022 г. - 31.12.2022 г. и в размер на 16 дни за периода 01.01.2023 г. - 21.06.2023 г. Ищцата е посочила като правно основание на претенцията си чл. 61 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като се позовала на факта, че с решение № 292 от 31.07.2023 г. по адм. дело № 407/2022 г. на Административен съд Сливен, оставено в сила с решение № 2035 от 21.02.2024 г. по адм. дело № 10021/2023 г. на Върховния административен съда, е обявена нищожността на заповед № ЧР-СП-813/24.10.2022 г. по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“ за прекратяване на служебното й правоотношение. Като е преценил, че претендираното вземане не е обусловено от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, Административен съд Сливен е намерил, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е районен съд. Поради това с определение № 732 от 08.04.2024 г. е прекратил производството по адм. дело № 179/2024 г. и на основание чл. 135, ал. 2 АПК е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Сливен за разглеждане и решаване по същество. По повод подадена от Б. С. частна жалба против определение № 732 от 08.04.2024 г., Административен съд Сливен е постановил определение № 936 от 10.05.2024 г., което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. За да остави без разглеждане жалбата, съдът се е позовал на чл. 229, ал. 1 и чл. 135, ал. 8 АПК и е изложил, че определение № 732 от 08.04.2024 г. не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като не прегражда развитието на делото и касае разрешаване на въпрос във връзка с подсъдността. Изрично е посочил, че възраженията относно подсъдността на правния спор ищцата може да направи пред Районен съд Сливен, който има правомощието да повдигне препирня за подсъдност. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК и в случаите изрично посочени в закона. С разпоредбата на чл. 135, ал. 8 АПК е предвидено, че определенията постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Административният съд е обвързан с правилата на чл. 133 и сл. от АПК. В случая не могат да бъдат приложени нормите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и частност тази на чл. 121, която допуска обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността, тъй като не е налице неуреден случай и препращането по чл. 144 АПК не се прилага. Настоящото определение № 936 от 10.05.2024 г. е постановено именно във връзка с подсъдността на делото, поради което правилото за необжалваемост по чл. 135, ал. 8 АПК е пряко приложимо. Както и административният съд е посочил в обжалваното определение, направените от него изводи във връзка с подсъдността подлежат на проверка по реда на чл. 135, ал. 6 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение