Определение № 10550 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. К. от гр.Варна, подадена чрез процесуалния й представител адвокат С. Славов. Жалбата е срещу определение №4440 от 29.04.2024г., постановено по адм.дело №643/2024г. от Административен съд - Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Твърди се, че оспореното решение на Общински съвет – Варна е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, както и че администартивния съд не е установил факти, който са от значение, при преценката му за правен интерес от оспорване на И. К. К.. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Иска се и присъждане на сторените пред съда разноски. Ответникът – Общински съвет - Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №4440 от 29.04.2024г., постановено по адм.дело №643/2024г. на Административен съд - Варна, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на И. К. К. срещу решение №115-3 по протокол №8 от 11-12.03.2024г. на Общински съвет – Варна, с което се одобрява „Годишна програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост през 2024г.“, в частта на раздел ХVІІ т.3 по отношение на имоти в 17-ти м.р., предвидени за принудително отчуждаване. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.1 от АПК. Приел е, че оспореното решение не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Административният съд е счел, че оспореното от жалбоподателката решение на Общински съвет – Варна може да се определи като акт с подготвителен характер по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК – част от процедура по издаването на окончателен индивидуален административен акт. Административният съд, във връзка с цитираната от жалбоподателката разпоредба на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, е направил извод, че тя гарантира правото на всички граждани и юридическите лица да обжалват административни актове, но както изрично е посочено – тези, които ги засягат. Мотивирал се е, че трябва да е налице засегнат пряк и личен интерес, а не предполагаем такъв. Обжалваното определение е правилно. С оспореното пред административния съд решение №115-3 по протокол № 8 от 11-12.03.2024г. Общински съвет – Варна е приел „Годишна програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост през 2014г.“ (Програмата), като в раздел ХVІІ са предвидени мероприятия с обществено значение и публичен характер на собствеността след отчуждаване, а в оспорената т.3 от този раздел е включено междублоковото пространство на 17-ти м.р., заключено между бул.„Царевец“, бул.„Васил Левски“ и бул.„Приморски“, включващ основен ремонт на междублоковото пространство, реконструкция и благоустрояване. Правилни са изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не подложи на самостоятелно оспорване. Решението на Общински съвет – Варна съставлява акт по чл.8, ал.9 и ал.10 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Трайната и споделена от настоящия състав на Върховния административен съд е съдебната практика на ВАС (определение №9499 от 15.09.2015г. по адм. д. №9674/2015г. и определение №506 от 18.01.2016г. по адм. д. №13754/2015г., двете на VIII отд. на ВАС, определение №14788 от 30.11.2020г. по адм. д. №12390/2020г., на IV отд. на ВАС, определение №10094 от 01.07.2019г. по адм. д. №6443/2019г., II отд. на ВАС), че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и нейното изменение е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната година. Приемането на програмата нито изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл.21, ал.1, т.8 от ЗОС по повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Именно тези последващи решения, издавани за определен имот и за определен вид разпореждане, са тези административни актове, които биха подлежали на съдебен контрол. При така установеното съдържание на оспорваното решение – приемане на Годишна програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост, е видно, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Според тази разпоредба индивидуален административен акт е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации (§1, т.2 от ДР на АПК). Съществените белези, които определят издадения акт от административен орган като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението, насочеността - адресатите на този акт, дали с него се непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. А по силата на чл.21, ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. От съдържанието на оспореното решение е видно, че с това решение не се създават права и задължения. Въпреки посоченото в оспореното решение правно основание - чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, с него не се извършва разпореждане или управление с общинско имущество и тъй като за характера на административния акт се съди по неговото съдържания, а не по посоченото правно основание, то същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Във връзка с изложените в частната жалба доводи, че И. К. К. притежава пряк и личен интерес от оспорване на решението на Общинския съвет, следва да се посочи, че Административен съд – Варна неправилно е коментирал липсата на такъв за жалбоподателката. За да се преценява от съда дали за нея е налице правен интерес от оспорване на процесното решение, то първо е необходимо да има годен за съдебно оспорване административен акт, какъвто в случая не е налице. Това обаче не се отразява на обжалваното определение като краен резултат. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Като е приел, че оспореното решение не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването му пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд - Варна е постановил правилно определение. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на И. К. К. за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,