Определение № 858 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2022 г.
ВКСIII гражданско отделение26.04.2023 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142/18.10.2022 г. по в. гр. д. № 20224000500254 на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Г. С. Д., действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. С., сумата от 22 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП. ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да заплати на адвокат Д. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 735 лв. на основание чл. 38 ЗА. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. Ц. от САК, срещу решение № 142/18.10.2022 г. по в. гр. д. № 20224000500254 на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 91/09.03.2022 г. по гр. д. № 405/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Г. С. Д., действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. С., сумата от 22 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху посочената сума от 09.12.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението; касаторът е осъден да заплати на Г. С. Д., действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. С., сумата от 1 212.50 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху посочената сума от 09.12.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Следва ли да се отчете 40 %, респ. 30 % и повече съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващо се в ситуиране на пътното платно за движение, с гръб към приближаващите автомобили и поставени слушалки на ушите, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания на ищеца и са били преимуществена причина за настъпване на същите. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. С. Д., действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. С., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д. ВТАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че около 11.50 часа, в [населено място] на паркинг на ПГАТ „Ц. Ц.” е настъпило ПТП с л.а. „Опел Корса” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от З. А. М., при което е пострадал пешеходецът Г. С. Д. като е получил открита фрактура на лява глезенна става /на малкия пищял или фибула/. Посочено е, че съгласно заключението на автотехническата експертиза, водачът на автомобила не е намалил достатъчно скоростта, за да бъде тя съобразена с пътната обстановка, или спрял, за което е имал възможност и време съгласно задължението му по чл.117 ЗДвП. Посочено е, че първата инстанция е приела наличие на съпричиняване в размер на 10% от пострадалия, който без да е било необходимо е стоял върху платното за движение, на място, което не е безопасно, поставяйки се сам в потенциална опасност, в нарушение на ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за същия. Прието е, че е настъпило застрахователно събитие и вреди, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност”, която е била валидна и действаща към датата на ПТП. Посочено е, че при определяне размера на обезщетението за причинените на пострадалия неимуществени вреди е взето предвид, че пострадалият Д. към момента на произшествието е бил на 14 години и е получил увреждание- счупване на лявата малкопищялна кост на левия долен крайник, поради което е извършена оперативна интервенция и поставена метална остеосинтеза, а на 13.10.2020 г. е извършена нова оперативна процедура за премахване на остеосинтезното средство. При полученото увреждане е престоял в болничното заведение до 26.02.2020 г., след което възстановяването му е продължило в домашни условия. Възстановителният период е продължил около осем месеца - обичаен за такъв вид травма, като няма данни за настъпили усложнения, както и за проведена рехабилитация. Посочено е, че пострадалият е търпял интензивни болки и страдания, които постепенно са затихвали. Формиран е решаващ правен извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалият възлиза на 25 000 лева с оглед възрастта на пострадалия към момента на проявление на вредите, с вида и характера на получените увреждания, периода на възстановяване, цялостното отражение на произшествието върху живота и здравето му, както и, че не са налице усложнения при възстановяването му, полученото увреждане е свързано с интензивни болки и страдания, които са отшумявали, не са налице данни за остатъчни последици от травмите- налице е пълно възстановяване и движенията в глезенната става са възможни в пълен обем, съгласно заключението на СМЕ. Посочено е, че при определянето на размера на обезщетението са отчетени обществено- икономическото развитие в страната към момента на произшествието, както и нормативно установените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Прието е, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносният резултат и при отчитане на определения процент съпричиняване от 10 %, размерът на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 22 500 лв. Изложени са мотиви, че при съпоставяне приноса на виновния водач, с приноса на пострадалият и предвид по-високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението, правилно е определен процентът на съпричиняване на ищеца в настъпване на вредата - 10%. Посочено е, че водачът на автомобила от разстояние не по-малко от 50 м. е възприел учениците, намиращи се от двете страни на пътя, включително и на платното за движение, където стоял пострадалият, като е имал обективна възможност да наблюдава поведението им, развиващо се от двете страни по посока на движението му, както и е бил длъжен да съобрази поведението си и да намали скоростта, а при необходимост да спре. Посочено е, че ако водачът на автомобила при приближаване към мястото, където на пътя и в близост до него има деца, е намалил достатъчно скоростта, за да бъде тя съобразена с пътната обстановка, или спрял, за което е имал възможност и време съгласно експертното заключение, с оглед задължението по чл. 117 ЗДвП, ПТП не би настъпило. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил с ППВС 4/68 г. и формираната трайна практика на ВКС по чл. 290 ВКС относно приложението на чл. 52 ЗЗД като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, които са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и подробно е изброил причинените на пострадалия увреждания, търпените от него болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото му състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд не само е изброил имащите значение за определяне размера на обезщетението обстоятелства, но е посочил и конкретно онези от тях, на които е придал съществено значение, приемайки, че именно тези обстоятелства в случая са определящи. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос. Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; принос е налице, когато с противоправното си поведение пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици; необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем; при определяне степента на съпричиняване следва да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на обстоятелството, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на останалите участници в движението. С тази практика на ВКС въззивният съд се е съобразил. В настоящия случай липсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат Д. Д., пълномощник на ответника по касация, следва да и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 735 лв. на основание чл. 38 ЗА. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 117 ЗДвП
- чл. 290 ВКС
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 38 ЗА
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 432, ал. 1 КЗ
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 2