Определение № 1551 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от П. С. Д., чрез адвокат С. С., за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК. Молителят сочи, че не му е бил връчен препис от отговора на касационната жалба и от доказателствата за сторените разноски. Твърди нередовност на отговора, тъй като към него не са били приложени отговор на изложението на основанията за допускане до касационно обжалване и преписи. Излага аргументи за необоснованост на присъденото в пълен размер адвокатско възнаграждение, поради липсата на мотиви като цитира тълкувателна практика на ВКС и практика на СЕС. Поддържа недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение на „Електроразпределение Север“ АД. Молителят иска намаляване на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение, както и присъждането в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение за защита по молбата по чл. 248 ГПК. Ответната страна по делото- „Електроразпределение Север“ АД, чрез адвокат Н. Б., оспорва основателността на молбата по чл. 248 ГПК, както и искането на молителя за присъждане на разноски по нея. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С определение № 76 от 10.01.2025 г. по гр. д. № 2682/2024 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 370 от 10.04.2024 г. по в. гр. д. № 306/2024 г. на ОС – Варна. С оглед изхода на делото П. Д. е била осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 3 192 лева (с вкл. ДДС) – разноски по делото. Искането за изменение на посоченото определение в частта му за разноските е процесуално допустимо, тъй като е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Независимо че не е посочено изрично в молбата, настоящият състав на съда намира, че от съдържанието на същата се налага изводът, че с нея се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото в полза на противната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно практиката на ВКС, възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК се преклудира с приключване на устните състезания само когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски преди приключване на производството. В производството по чл. 288 от ГПК не се провежда открито заседание, като процесуалният закон не предвижда задължение за съда да връчи препис от отговора срещу касационната жалба и приложенията към него на страната- жалбоподател, нито я задължава сама да следи за наличието на такива. Предвид горното тази страна може да заяви надлежно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК едновременно с искането за изменение на постановения при тези условия съдебен акт в частта за разноските (определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г., І г.о., определение № 20 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 2407/2020 г., IV г.о. на ВКС, и др.). В случая, доколкото на касатора не е бил връчван препис от отговора на касационната жалба и не му е предоставяно право на становище по него, включително по претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, то следва да се приеме, че възражението му за прекомерност е своевременно. Същото е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се има предвид вида на спора (отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електрическа енергия за обект), материалния интерес (10 364,54 лева), вида и количеството на извършената работа (изготвяне на писмен отговор, съдържащ становище относно селективните критерии по чл. 280 ГПК и становище по основателността на касационната жалба, без явяване в открито заседание), както и наличието на трайно установена съдебна практика на ВКС по сходни казуси. Ето защо настоящият състав намира, че молбата следва да се уважи, като присъденото в полза на „Електроразпределение Север“ АД възнаграждение за адвокат бъде намалено на 1200 лева с ДДС. Неоснователно е оплакването на молителя, че дължимият ДДС върху адвокатското възнаграждение не представлява разноски за страната и не следва да й се присъжда, тъй като тя е регистрирано лице по ЗДДС и има право на данъчен кредит. По посочения въпрос е налице формирана практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя /Определение №109 от 18.02.2016г. по ч.т.д.№1983/2015г., първо т.о. и др./, съгласно която съобразно действащата нормативна уредба /ЗДДС и Наредба № 1/09.07.2004 г./ начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ДДС услуга представлява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК независимо дали страната- получател на услугата има право на данъчен кредит, тъй като отношенията й с трети страни са ирелевантни за отговорността за разноски. Цитираната в молбата определение на СЕС в обратен смисъл е постановено в производство по присъждане на разноски пред СЕС въз основа на приложимата в посоченото производство нормативна уредба и няма задължителен характер за настоящия състав на съда. Неоснователно е искането на молителя за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт (определение № 80 от 10.01.2025 г. по ч. т. д. № 1913/2024 г., I т.о. и цитираната в него практика). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,