Определение № 4354 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №53469/16.10.2023г. на Н. Р. Х. и П. Р. Х., чрез адв. С. срещу въззивно решение №4734 от 05.09.2023г. по в. гр. д. №201/2023г. по описа на СГС. Според жалбоподателите решението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че въззивният съд неправилно е възприел петитума на исковата претенция, в следствие на което и неправилно е изчислил намалението на дарственото разпореждане от наследодателя И. Б. Х.. Твърдят, че ищецът е поискал възстановяване на запазената му част от наследството на И. Б. Х. в размера на 1/9 ид. част от къщата и 1/18 от дворното място, а съдът неоснователно е приел, че следва да се възстановят 2/9 ид. части както от къщата, така и от дворното място. Предвид различната стойност на сградата и къщата, както и съществуващата съсобственост в дворното място, касаторите считат, че това приравняване ги ощетява. По изложените съображения молят същото да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като твърдят, че решаващият състав неправилно е възприел исковата претенция и се е произнесъл „свръх петитум“, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е постановил недопустимо, неправилно и необосновано решение. Формулиран е въпросът: „Съдът при постановяване на въззивното решение произнесъл ли се е „свръх петитум“ и правилно ли е изчислил идеалната част, с която е намалил дарението, както и дали решението не противоречи на задължителната съдебна практика, която изисква назначаване на съответната експертиза, когато съдът не притежава специфичните умения за решаване на казуса?“, при наведени твърдения от касаторите, че съдът не се е съобразил с разпоредбите на материалния закон, и в нарушение на процесуалния закон, е постановил едно решение „свръх петитум“, изцяло противоречащо на практиката на Върховния Касационен съд. Чрез постъпилия писмен отговор, ответникът по касационната жалба –Б. П. Х., чрез адв. Н. Л. изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че няма произнасяне „свръх петитум“, тъй като подобно произнасяне е имало в първоинстанционното, а не във въззивното решение. Излага, че размерът, до който следва да се намали дарението се определя от съда, по реда на чл. 31 ЗН след формирането на наследствената маса. Счита, че въззивният съд правилно е отчел, че искът не е насочен срещу един от наследниците, а именно Б. Х., поради която причина частично е отменил първоинстанционното решение, като е приел, че подлежаща на възстановяване е 2/9 ид. части от наследството. Излага, че решението не е постановено при неправилни калкулация и следва алгоритъма, заложен с ЗН, поради което не са налице основания за неговата отмяна. В отговора на изложението на касационните основания излага становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, като моли за присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното: Ищецът Б. Р. Х. твърди, че с ответниците П. Р. Х. и Н. Р. Х. са наследници по закон на И. Б. Х., починала на 03.10.2015г., като ищецът е неин син, а ответниците са деца на починалия /на 02.06.2014г./ преди нея син – Р. П. Х.. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №148, том 1, рег. №1551, дело №127/1999г. родителите на ищеца- И. Б. Х. и П. С. Х. прехвърлят на сина си Р. П. Х. притежаваната от тях в режим на СИО 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо УПИ [№] в местността „Лозенец“ с идентификатор [№] по КККР, с адрес: [населено място], [улица], ведно с ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК, построен в дворното място на 79,50 кв.м., съставляващ имот с идентификатор [№], с площ 171 кв. м., етаж 1. Доколкото приживе И. Х. е дарила собствената си идеална част от имота в режим на СИО, ищецът счита, че е била накърнена запазената му част от нейното наследство. Към запазената част от наследството на баща си П. С. Х., починал на 11.12.2005г. ищецът няма претенции. Поддържа, че неговата запазена част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/3 част от имуществото, т.е. 1/6 идеална част от къщата и 1/12 идеална част от дворното място. Счита, че наследниците на брат му- П. Х. и Н. Х. са получили в повече с по 1/3 от наследството на И. Б. Х., отколкото му се полага. Спрямо преживялата съпруга на Р. П. Х. – Б. М. Х., не насочва претенцията си. Според ищеца двамата ответници са получили в повече 2/9 ид. части от Ѕ идеална част от къщата /или 1/9 идеална част от цялата/ и с 2/9 ид. части от ј ид. част от дворното място /или 1/18 ид. част от цялото дворно място/, поради което претендира тяхното възстановяване, респ. намаляване на дарственото разпореждане в полза на ответниците съобразно полученото в повече, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответниците, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорват предявения иск, като твърдят, че липсват данни за наследствената маса на наследодателката И. Б. Х.. Твърдят, че приживе общата наследодателка е извършила дарствени разпореждания и в полза на ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 34 ЗН заявяват, евентуалното намаление на дарственото разпореждане в полза на техния пряк наследодател да бъде извършено по отношение на дарения на същия през 2009 г. друг недвижим имот. Позовават се нормата на чл. 36 ЗН, като молят в случай, че бъде определено обезщетение, то да е в съответствие със стойността на дареното имущество към 2015г. Претендират присъждането на разноски. От фактическа страна, въззивният съд е приел, че с дарение от 19.07.1999г., обективирано в Нотариален акт №148, том I, рег. № 1551, дело 127/99г. И. Б. Х. и П. С. Х. са дарили на сина си Р. П. Х. придобития по давностно владение в режим на СИО имот, представляващ Ѕ идеална част от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 687 кв. м., съставляващо УПИ [№] в кв. 153 в местността „Лозенец“ по плана на [населено място], ведно с ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК, построен в дворното място на 79.50 кв. м., състоящ се от сутерен и етаж. За безспорно е прието, че П. С. Х. е починал на 11.12.2005г., като е оставил за свои наследници Б. П. Х. – син, Р. П. Х. – син, и И. Б. Х. – преживяла съпруга, както и, че синът им Р. П. Х. е починал на 02.06.2014г. /т. е. след смъртта на баща си и преди майка си, като е оставил за наследници Б. М. Х. – преживяла съпруга, П. Р. Х. – син и Н. Р. Х. – дъщеря. И. Б. Х. е починала на 03.10.2015 г., като е оставила за свои наследници: Б. П. Х. – син и внуците си П. Р. Х. и Н. Р. Х. /деца на починалия син Р. П. Х./. С договор за дарение от 22.10.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том III, рег. №2040, дело №449/2009г. И. Б. Х. и Ц. С. С. даряват на Р. П. Х. 10/12 идеални части от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., с площ по нотариален акт 750 кв. м., съставляващ имот с пл. №193 по кадастралния план на [населено място], ведно с 10/12 идеални части от построените в имота жилищна и стопанска сграда. За безспорно установено е прието, че към момента на смъртта си И. Б. Х. е притежавала 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти /ниви/ с пл. № 002582, № 004707, № 008025, № 018033, № 035031, № 049261, № 016084, № 047080, № 049007, № 049306, № 019013, № 042079, № 044036, № 221814, № 192081, № 192031, № 228070, № 193097, № 361082 и № 307007, находящи се в землището на [населено място], обл. П., общ. Р., и в землището на [населено място]. Установено е, че ищецът Б. П. Х. е наследник по закон на И. Б. Х. по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН, а ответниците - нейни наследници по закон по право заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН на починалия си наследодател и син на – Р. П. Х., като е посочено, че законът не допуска заместване, основано на брачна връзка, поради което и преживялата съпруга на Р. П. Х. – Б. М. Х. не наследява възходящата на нейния починал съпруг по право на заместване. Починалата И. Б. Х. е имала две деца, поради което запазената част на всяко от тях от наследството ѝ възлиза на 1/3 идеална част, или запазената част на ищеца Б. П. Х., като неин син, възлиза на 1/3, в какъвто размер /1/3/ е и запазената част на низходящите на починалия преди нея Р. П. Х. /също неин син/ – П. Р. Х. и Н. Р. Х.. Следователно разполагаемата част от наследството на И. Б. Х. също възлиза на 1/3. Прието е, че във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса от наследството на И. Б. Х. следва да бъдат включени притежаваните от нея към момента на смъртта ѝ вещни права върху 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти /ниви/ с пл. № 002582, № 004707, № 008025, № 018033, № 035031, № 049261, № 016084, № 047080, № 049007, № 049306, № 019013, № 042079, № 044036, № 221814, № 192081, № 192031, № 228070, № 193097, № 361082 и № 307007, находящи се в землището на [населено място] и в землището на [населено място], чиято стойност, съгласно кредитирано в тази му част заключение на единичната СОЕ възлиза общо на 11 687,53 лева към момента на откриване на наследството. Доколкото не се установява към този момент наследодателката Х. да е притежавала други вещни права или да съществуват задължения към наследството, или увеличения по чл. 12, ал. 2 ЗН, е прието, че чистият актив на наследството е именно 11 687,53 лева, към който е добавено извършеното с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80 дарение на 5/12 идеални части от поземлен имот /без паянтовите постройки/, находящ се в [населено място], с площ по нотариален акт 750 кв. м., в размер на 1 760,00 лева. Към чистия актив на наследството е добавено и дарението, извършено с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999г. от 19.07.1999г. в полза на Р. П. Х., на 1/4 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо УПИ [№], съответно имот с идентификатор [№] по КККР, на адрес [населено място], [улица], ведно с 1/2 от източния близнак, построен в дворното място на 79,50 кв. м. Според кредитираното заключение на тройната СОЕ, обща стойност на сградата, ведно с идеална част от двора възлиза на 531 240,00 лв., като стойността на 1/4 идеална част от дворното място и 1/2 идеална част от къщата /източен близнак/, е в размер на 265 620,00 лева, изчислена към момента на откриване на наследството. Предвид което въззивният съд е оценил наследствената маса по чл. 31 ЗН на 279 067,00 лева, от които 11 687,53 лева – за 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти; 265 620,00 лева – за процесните ј идеална част от дворно място, ведно с 1/2 идеална част от източния близнак; 1 760,00 лева – за 5/12 идеални части от поземлен имот, находящ се в [населено място] Съобразявайки нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН относно запазените части на двете деца /Б. Х. и Р. Х./ от наследството на починалата И. Х., въззивният съд е приел, че за всеки от тях тях възлиза на по 1/3 част, с парична равностойност към датата на смъртта от 93 022,33 лева. Тъй като при смъртта на И. Б. Х. наследниците по закон – страните по настоящото дело, са получили по наследяване по 1/2 /1/2 за ищеца и 1/2 общо за ответниците/ от притежаваните от нея към този момент 4/24 идеални части от 20 броя ниви на стойност 11 687,53 лева, т. е. по 5 843,77 лева, то с дарствените разпореждания, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80 от 22.10.2009г. и Нотариален акт №148 от 19.07.1999г., запазената част на ищеца е била накърнена със сумата 87 178,56 лева. Зачитайки упражненото от ответниците право по чл. 34 ЗН намалението на дарствените разпореждания да започне с прехвърлените на наследодателя им през 2009г. идеални части от поземления имот в [населено място] /което е в съответствие и с предвидената в чл. 33 ЗН последователност/, и съобразявайки, че стойността на дарените 5/12 идеални части към момента на откриване на наследството възлиза на 1 760,00 лева, която не е достатъчна за възстановяване на запазената част на ищеца, въззивният съд е счел, че това дарение следва да бъде отменено изцяло. По такъв начин запазената част на ищеца е попълнена с вещно право на стойност от 1 760,00 лева, респ. накърнената запазена част на същия след приспадането възлиза на 85 418,56 лева. Въззивният съд е посочил, че до този размер запазената част би могла да се допълни от имуществото предмет на оспореното дарствено разпореждане от 1999г., като се е позовал на съдебната практика, според която ако след упражнен от облагодетелстваното лице избор по реда на чл. 34 ЗН, се налага частично намаление на някое от безвъзмездните разпореждания, то не се извършва в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно /Решение № 157/05.06.2020 г. по гр. д. № 748/2019 г. на ВКС, II ГО/. С оглед принципа на диспозитивното начало и зачитайки желанието на ищеца да атакува само полученото от ответниците в повече от припадащата се на наследодателя им запазена част, т.е. само по 1/3 ид. част от разпореденото от нея с процесното дарствено разпореждане, в размер общо на 2/9 идеални части /равняващи се на 2/3 части от получената в повече 1/3 идеална част, полагаща се на ищеца по закон/, въззивният съд е счел, че запазената част на ищеца от наследството на починалата И. Х. в размер на 1/3 идеална част с парична равностойност от 93 022,33 лева, следва да бъде възстановена чрез намаляване на дарственото разпореждане, извършено от И. Б. Х. с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999 г. от 19.07.1999г. до размера само на 2/3 от получената в повече 1/3 идеална част, т.е. 2/9 ид. части, или сумата от 59 026,67 лева, а не с реално накърнена запазена част от 85 418,56 лева. След като е счел, че запазената част от наследството на ищеца е нарушена с извършените дарения, въззивният съд е пристъпил към възстановяването й по предвидения в ЗН императивен ред. Накърнената запазена част на ищеца от наследството на починалата И. Х. е възстановена чрез отделяне на идеална част от дареното имущество, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника, поискал възстановяването, а не чрез връщане на имотите в наследството, както е приел СРС, която в конкретния случай възлиза на 59026,67/265620 идеални части. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението по следните съображения: Както е разяснено в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният от касаторите въпрос „Съдът при постановяване на въззивното решение произнесъл ли се е „свръх петитум“ и правилно ли е изчислил идеалната част, с която е намалил дарението, както и дали решението не противоречи на задължителната съдебна практика, която изисква назначаване на съответната експертиза, когато съдът не притежава специфичните умения за решаване на казуса?“ не е правен по смисъла на разясненията в ТР №1/2009г., като съдържа довод за допуснати грешки в изчисленията на идеалните части, което по същността си е оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, която проверка е изключена от предметния обхват на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби - т. 1 на ТР 1/2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /. Освен, че формулировката не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, следва да се отбележи, и че касаторът не е посочил и съдебна практика, в противоречие с която счита, че въззивният съд се е произнесъл. По прилагането на чл.31 ЗН и по определянето на квотите в съсобствен имот има богата практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. В съответствие с разпоредбите на Закона за наследството, доразвити от съдебната практика /Решение №195 от 26.04.2010г. на ВКС по гр. д. №61/2009г., II г. о., ГК, Решение №34 от 26.02.2015г. на ВКС по гр. д. №6256/2014г., II г. о., ГК и др./, когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за дарение или чрез завет, изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 - чл. 35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 от ЗН. Следователно във всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя /наследодателите/ преценката накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и остойности наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН. Въззивният съд стриктно е следвал така описания алгоритъм, като е включил в масата по чл. 31 ЗН имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му- в случая това е само един имот - 4/24 идеални части от 20 броя ниви. Към тази маса е включено и извършеното от наследодателя последно във времето дарение-5/12 идеални части от поземлен имот /без паянтовите постройки/, находящ се в [населено място]. Доколкото стойността на това имущество е била недостатъчна за възстановяване на запазената част на ищеца, въззивният съд е счел до размера от 85 418,56 лева, запазената част би могла да се допълни от имуществото, предмет на оспореното дарствено разпореждане от 1999г., като се е позовал на съдебната практика, според която ако след упражнен от облагодетелстваното лице избор по реда на чл. 34 ЗН, се налага частично намаление на някое от безвъзмездните разпореждания, то не се извършва в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно. Доколкото в касационната жалба не се излагат съображения каква грешка е допуснал съдът при изчисленията и какви според касаторите са правилните ид. части, то не може да бъде направен и извод, че решението е очевидно неправилно, тъй като проследявайки мотивите на въззивния съд, настоящият състав констатира, че той стриктно е следвал посочения по-горе алгоритъм, като при формиране на масата на наследството по чл. 31 ЗН е извършил поредица от действия в точно определената последователност, и е направил конкретни изчисления, при съблюдаване на вида и броя на безвъзмездните разпореждания от наследодателя, и лицата, в чиято полза те са направени. Не е налице и поддържаното от касатора основание за касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - евентуална недопустимост на въззивното решение като произнесено „свръх петитум“, тъй като не се констатира произнасяне в повече от претенцията, с която съдът е бил сезиран. Ищецът е поискал да бъде възстановена запазената му част от наследството на починалата И. Х., като изрично е посочил, че предявява иска по отношение на двамата ответници /не и тяхната майка/ само за полученото от всеки от тях двамата по 1/3 /т.е. в повече общо 2/9 ид. части/, а не за цялата 1/3 ид. част, колкото счита, че е неговата запазена част. Действително дарените части от дворното място и сградата близнак са различни, и това е съобразено от въззивния съд, като при включването им в масата по чл. 31 ЗН са остойностени Ѕ ид. част от дворно място и цялата сграда. Възстановяването е извършено в съответствие със съдебната практика чрез посочване на ид. части от имота, изчислени чрез съотнасяне на сумата, необходима за допълване на запазената част и стойността на подарения имот – 265 620 лв. Делът на ищеца от имота, предмет на дарението /включващ Ѕ от дворното място и цялата сграда близнак/ възлиза на посочената в решението ид. част – 88 540/265 620 ид. части. Съдът е съобразил, че той има право да му бъде възстановена 1/3 ид. част, но доколкото сам е поискал да му бъде възстановена само 2/3 от тази 1/3 ид. част, то претенцията му е уважена само за претендирания размер, а именно за 59 026.67/265 620 ид. части. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал.2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, събрани по делото по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с приетите по делото заключения на СОЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общо-приложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, на ответника, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски за производството във Върховния касационен съд в общ размер на 1200 лева съобразно представения договор за правна помощ, и списък на разноските. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение