Определение № 398 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. срещу решение № 156 от 08.10.2019 г. по в.гр.д.№ 248 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия, с което са потвърдени решение № 126 от 05.02.2018 г. и решение № 911 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 2784 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, IV гр.състав, последното поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 344 от 20.03.2019 г., за отхвърляне на предявения от Е. Д. П. срещу ”Ц.-А.” Е., П. В. Н., ТД на НАП- П., „Атко 91” Е., „Бургаргаз” ЕАД, „В.” О.- в несъстоятелност и „У. Б.” АД за признаване за установено по отношение на всички ответници, че длъжникът по изпълнителни дела № 2011826040400567 и № 20128260400666 П. В. Н. не е собственик на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ап. ..... на ет. ..... в [населено място], [улица]. Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на решението, поради прилагането в противоположен смисъл на разпоредбите на чл.68, ал.1 ЗС, чл.69 ЗС и чл.83 ЗС. В писмени отговори от 14.02.2020 г. и от 20.01.2020 г. процесуалните представители на ответника „У. Б.” АД и на третото лице-помагач на страната на ответника „Б. БГ“ О. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.440 ГПК за признаване, че длъжникът по две изпълнителни дела П. В. Н. не е собственик на процесния апартамент, въззивният съд е приел, че този апартамент е бил собственост на Н. на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 10.05. ..... г. и че ищцата Е. П. не го е придобила по давност. За да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното съчетание на две предпоставки: обективна- упражняване на фактическа власт върху вещта в продължение на определен период от време /в случая 10 години поради твърдението на ищцата за осъществявано от нея недобросъвестно владение/ и субективна- намерение да се държи вещта като своя. Ищцата твърди, че в тридневен срок след сключване на предварителния договор с Н., тоест на 13.06.2002 г. е получила фактическата власт върху имота, след което е започнала да осъществява владение за себе си. Съдът обаче е приел, че представеният от ищцата предварителен договор от 10.06.2002 г. няма достоверна дата спрямо ответниците и третото лице-помагач /каквото възражение третото лице- помагач е направило своевременно/, поради което този предварителен договор не доказва кога е следвало да бъде предадено владението на имота, респективно кога е започнало то. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Д. /съжителстващ на семейни начала с ищцата/ и К. П. /брат на ищцата/, поради близката им родствена и друга връзка с ищцата и поради това, че показанията им са неясни, неконкретни и чрез тях не се установяват релевантни за спора факти. При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата и указана й от първоинстанционния съд, тя не е установила по несъмнен и категоричен начин, че през юни 2002 г. в резултат от сключения между нея и П. Н. предварителен договор е започнала да осъществява владение върху процесния имот и в продължение на 10 години е упражнявала фактическа власт върху него трайно, постоянно и необезпокоявано. Дори напротив- от показанията на свидетеля Д. било видно, че към 2006 г.- 2007 г., когато входната врата на апартамента била счупена, той разбрал от ищцата, че имотът е на Н., а това изключва субективния елемент от фактическия състав на чл.68 ЗС, тоест намерението на П. да владее жилището за себе си. Според съда, противен извод не можел да бъде направен от обстоятелството, че ищцата е променила настоящия си адрес на 04.12.2003 г., записвайки се в процесния апартамент; че е плащала консумативните разходи за имота и е извършвала в него ремонти, тъй като тези права и задължения имат и държателите на имота, като например наемателя и заемателя по заем за послужване. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- поради очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Неоснователно е твърдението на касаторката, че съдът е приложил в техния обратен смисъл разпоредбите на чл.68, ал.1 ЗС, чл.69 ЗС и чл.83 ЗС. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя. Съдът е приложил тази норма в нейния точен смисъл: в мотивите на обжалваното решение е прието, че ищцата не е доказала да е била владелец на имота- да е осъществявала фактическа власт върху него с намерение да го свои. Съгласно чл.69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. И тази норма е приложена в нейния точен смисъл, като е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че ищцата е държала имота не за себе си, а за неговия собственик Н. /неин бивш съпруг/. Съгласно чл.83 ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Няма нарушение на тази норма, тъй като съдът е приел, че ищцата въобще не е доказала да е владяла имота, още по-малко в различни времена, за да се предположи, че го е владяла и в промеждутъка. Не са налице и останалите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение