Определение № 432 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 528/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ЖСК “Независимост 2007“, [населено място], чрез адв. П. С. П., срещу въззивно решение № 11662/22.07.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 3536/2019 г. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД всеки от ответниците - ЖСК “Независимост 2007“ и ЖСК “Домена – М“, да заплати, в условията на разделност, както следва: на Б. Й. М. - по 30 238 евро; на О. Ц. Д. – по 20 575 евро; на Й. Г. П. – по 20 575 евро; на Е. Й. Д. – по 17 670 евро, всички суми представляващи заплатени цени по предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.08.2012 г. В условията на разделност кооперациите са осъдени да заплатят и съдебноделоводните разноски по делото. ЖСК “Домена – М“ не е подала касационна жалба срещу въззивното решение, като по отношение на посочената кооперация то е влязло в сила. ЖСК “Независимост 2007“ недопустимо е обжалвала въззивното решение, с което исковете са уважени и спрямо ЖСК “Домена – М“ – никой не може да упражнява чужди права, освен в указни от закона хипотези, като случаят не е такъв. В тази част касационната жалба, като недопустима подлежи на връщане, а образуваното по нея касационно производство – на прекратяване. В останалата част касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна молба – след като е достигнал до извод, че не е налице пасивна солидарност, второстепенният съд е следвало да поиска от ищците да уточнят размера на търсената от тях сума от всеки от ответниците, което не е сторил, а само се е произнесъл разделно, според действителните материални права. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като претендира присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. Насрещните страни Б. Й. М., О. Ц. Д., Й. Г. П., Е. Й. Д., чрез адвокат А. Л., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развиват съображения за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на съдебноделоводните разноски Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД всеки от ответниците ЖСК “Независимост 2007“ и ЖСК “Домена – М“ да заплатят, в условията на разделност, както следва: на ищците: на Б. Й. М. - по 30 238 евро; на О. Ц. Д. – по 20 575 евро; на Й. Г. П. – по 20 575 евро; на Е. Й. Д. – по 17 670 евро, всички суми представляващи заплатени цени по предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.08.2012 г. В условията на разделност кооперациите са осъдени да заплатят и съдебноделоводните разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че в периода септември – октомври 2008 г. всеки от ищците (като възложител) е сключил с “Уорлд Инвестмънт К.“ АД (като изпълнител/строител) договори за строителство, по силата на които строителят се е задължил срещу възнаграждение да построи със собствени сили, средства и материали конкретни самостоятелни обекти в жилищна сграда с офиси и подземни гаражи на ЖСК “Независимост – 2007“ и конкретни несамостоятелни обекти (мазета, паркоместа) в жилищна сграда с офиси и подземни гаражи на ЖСК “Домена – М“. В раздел IV от договорите е уговорено дължимото възнаграждение. Впоследствие, през м. декември 2008 г., Столична община учредила право на строеж за изграждане на две жилищни сгради – едната със суперфициар ЖСК “Независимост – 2007“ и втората със суперфициар ЖСК “Домена – М“, в УПИ, находящ се в [населено място], м. “Суха река – Ботевградско шосе“. С тристранни анекси от 07.06.2010 г., сключени между всеки от ищците, “Уорлд Инвестмънт К.“ АД и ЖСК “Независимост – 2007“, страните са уговорили окончателна сума, която се дължи от всеки възложител на строителя по договора за строителство от 23.09.2008 г. С предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.08.2012 г., сключени между ЖСК “Независимост – 2007“ и ЖСК “Домена – М“, като продавач-изпълнители от една страна, и всеки от ищците, като купувач – възложители от друга страна, жилищно-строителните кооперации са поели задължение да построят със собствени сили и материали, за сметка на купувачите – възложители конкретни самостоятелни обекти в жилищна сграда с офиси и подземни гаражи в УПИ – I – 92, 93, 94, 95, 96 (с издадено разрешение за строеж № 179 от 17.09.2010 г., влязло в сила на 13.10.2010 г.). Обектите са идентични с обектите, за които е поето задължение за строителство от “Уорлд Инвестмънт К.“ АД по договора за строителство от 2008 г. Наред със задължението за построяване, с предварителните договори от 22.08.2012 г. жилищно-строителните кооперации са поели задължение да предадат с разрешение за ползване обектите, които ще изградят, както и да прехвърлят правото на собственост върху обектите на купувачите-възложители. Изрично посочено в предварителните договори с възложителите – ответници по касация Б. Й. М., О. Ц. Д., Й. Г. П., Е. Й. Д. е, че купувачите-възложители са изплатили изцяло уговорената по предварителните договори продажна цена. Впоследствие договорените обектите са прехвърлени на други лица. С нотариални покани, връчени през месец февруари 2017 г. на продавачите, купувачите по предварителните договори са ги развалили с едностранно предизвестие поради неизпълнение от насрещната страна. С нотариалните покани е даден срок от 14 дни за възстановяване на платената цена по предварителните договори. Плащане не е последвало, вкл. и в хода на производството по делото. Съдът направил извод, че купувачите са изправни страни по предварителните договори и са имали право да ги развалят, което е сторено. На осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД получателите на сумите дължат връщането им на отпаднало основание. Съдът изложил съображения, че задължението не е солидарно – нито по естеството си, нито по уговорка между страните, поради което намерил, че претенцията за солидарно осъждане на двамата ответника за цялата сума, дължима на всеки от ищците, се явява неоснователно. Всеки ответник е останал задължен към ищците до размера на своите части, които предвид установените материалния права, са равни. Така съдът заключил, че всеки от ответниците следва да заплати на всеки от ищците половината от дадената от последните сума на отпаднало основание. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да изиска уточнение от ищеца дали поддържа иска при условията на солидарност или евентуално при условията на разделност, както и съразмерността на претенцията спрямо всеки един от ответниците. Поддържа противоречие с т. 2 на ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, решение № 71/28.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1025/2010 г.; решение № 80/22.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 941/2010 г.; решение № 69/08.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 44/2010 г.; определение № 120/06.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2350/2008 г.; решение № 15/26.05.2017 г. на ВКС гр.д. № 40/2016 г.; решение № 445/2016 г. на ВКС по гр.д. № 2535/2015 г.; решение № 163/07.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 642/2011 г.; решение № 181а/2016 г. на ВКС по т.д. № 2079/2014 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Вярно е, че в исковата молба се претендира пасивна солидарност, но след като, предвид материалното правоотношение, е налице разделност на задълженията, съдът дължи произнасяне съответстващо на материалните права. Не е налице произнасяне по нещо различно от поисканото, защото е в рамките на сезирането, когато се установи, че само част от ответниците дължат, или, че повече от един следва да плати, но всеки от тях – част от общата сума и не солидарно с друг. На практика, при пасивната солидарност, от всеки от ответниците се претендира цялата сума, като чрез солидарността се гарантира издължаването й изцяло от длъжник по предпочитание на кредитора. Присъждайки по-малко от заявеното и то, при разделност за всеки един от ответниците, всъщност съдът постановява “по-малко”, но в рамките на поисканото. Вярно е, също така, че ищецът следва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко отделно правоотношение, когато липсва солидарност, защото трябва да е ясно дали той все пак поддържа иска си така, както е предявен. Ако това е така, съдът дължи произнасяне първо налице ли е солидарност и, ако намери, че такава няма, се произнася доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. В случая въззивният съд в мотивите си е изложил съображения, че исковете за солидарно осъждане на двамата ответника, са неоснователни, след което е разгледал какво дължи всеки от тях. Вярно е, че липсва изричен диспозитив, с който отхвърля ищцовите претенции за солидарното осъждане на двамата ответника, но става реч за очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване евентуално по реда на чл. 247 ГПК. Освен това отхвърлянето на исковете за солидарно заплащане на търсените от ищците суми е в тяхна вреда. Касационна жалба от тях няма. Относно установените от съда факти и направените правни изводи няма възражения и в касационната жалба. Единственото оплакване е за това, че съдът е трябвало да поиска от ищците предварително да уточнят каква сума претендират от всеки един от ответниците, но няма доводи, че дългът е в действителност пасивно солидарен, а не както е прието в решението – разделен. Подобен довод не би бил и в интерес на касатора – ако твърди, че отговорността му е солидарна с другия ответник, това значи, че признава, че дължи на всеки от ищците цялата сума, макар и в солидарност, като всеки от ищците може да търси плащане на целия дълг от касатора. Ето защо, допускане на касационно обжалване за разрешаването на поставения в изложението към касационната жалба правен въпрос, какъвто и да е отговора по него, няма да повлияе върху постановения резултат. Ищците – ответници по касационната жалба не възразяват, че насрещните страни не са солидарни длъжници, нито, че всеки от тях дължи различна от определената им от въззивния съд сума. Евентуална отмяна на въззивното решение и връщане на делото с указание до ищците да уточнят горното, няма да промени предмета, по който се е произнесъл въззивния съд, нито резултата. Оплаквания в касационната жалба, че касаторът ЖСК “Независимост – 2007“ изобщо не дължи или дължи, но в размер по-малък от признатия в обжалваното решение, също няма. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски, както следва: на Е. Й. Д. – 3480 лв., на О. Ц. Д. – 3960 лв., на Й. Г. П. – 3960 лв., на Б. Й. М. – 5280 лв. Мотивиран от горното, съдът