Определение № 3622 от 18.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2159/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „НИМАГ 2024“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 409 от 24.07.2025 г. по в. гр. д. № 529/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 47 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 480/2024 г. на Гоцеделчевски районен съд, предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, [населено място] искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД са уважени изцяло за сумата 19 183.14 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед цената на предявените искове, евентуално – за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 09.10.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД за обща сума 19 183.14 лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем № Н-3/27.02.2012 г. (за м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022 г. и за периода от 01.03.2022 г. до 16.03.2022 г.) и по договор за наем № Н-3/02.03.2022г. (за периода от 25.03.2022 г. до 31.03.2022 г.), т. е. всеки от исковете е с цена под установения в закона минимален праг за касационно обжалване. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания по търговски сделки, определени като такава с оглед качеството на една от страните (наемателят е търговец) и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид свързаността на сделките с упражняваното от търговеца занятие (съобразно данните от Търговския регистър). Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение, както правилно е посочено в самото него. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав