Определение № 1072 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2789/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Б. срещу въззивно решение № 238/21.02.24г. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъден да плати на П. Т. сумата от 11000лв. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът П. Т. твърди в исковата молба, че е купил от ответника С. Б. часовник „Ролекс“ реф.№ 116234 и сериен № IOR94882 за 11000лв. на 17.07.21г.. Оказало се, че часовникът бил краден, поради което ищецът го предал на Полицията с протокол за доброволно предаване. Иска връщане на платената цена като с исковата молба разваля договора. В срока за отговор ответникът оспорва идентичността на часовника и качеството си на продавач по договора. Твърди, че е действал като пълномощник на трето лице. Не оспорва, че е получил 11000лв.. Въззивният съд е приел, че идентичността на часовника била установена от доказателствата по приетата прокурорска преписка, както и от обясненията на ответника, дадени в досъдебното производство, които обяснения представлявали извънсъдебно признание. Качеството на ответника като продавач по сделката, а не като пълномощник били установени от свидетелските показания, както и от липсата на представено пълномощно с достоверна дата. Въззивният съд е приел, че договорът за покупко- продажба бил развален, поради което ответникът дължи връщане на платената цена. В касационната жалба ответникът отново оспорва извода на съда за идентичност на часовника, както и качеството си на продавач по сделката. В изложението към жалбата се поставят следните въпроси: Допустимо ли е съдът да се произнесе по искане, което не е направено в исковата молба? Следва ли да има идентичност между описаната в петитума вещ и тази в диспозитива на съдебното решение? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е свързан с твърдение за вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като според касатора съдът е нарушил диспозитивното начало, доколкото се е произнесъл по непредявен иск. Неоснователно е твърдението за вероятна недопустимост. Искът е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 11000лв., дадена на отпаднало основание, поради развален договор за покупко- продажба. Предмет на делото е право на вземане и именно по този иск съдът се е произнесъл като е установил правото на вземане и е осъдил ответника да плати сумата на ищеца по това вземане, без да нарушава диспозитивното начало в процеса. Съдът е длъжен да индивидуализира движимата вещ с всичките съществените и отличителни признаци, както и по местонахождение само по исковете за собственост и за предаване на владението на вещта, за да може да се изпълни принудително от съдебен изпълнител задължението за предаване на вещта. В случая не е предявен такъв иск, а е предявен иск за право на вземане, поради което възраженията на ответника за вероятна недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Вторият въпрос е свързан с оспорване идентичността на сделката и идентичността на вещта, която била продадена с описаните в исковата молба белези. Отговорът на този въпрос не би променил изхода на делото, поради което е необуславящ. Относно идентичността на сделката и идентичността на вещта има извънсъдебно признание на ответника, дадено в писмено обяснение по прокурорската преписка, че това е същата сделка за сумата от 11000лв., която сума бил получил от ищеца за часовник „Ролекс“, който часовник бил получил от Ю. П., и същият часовник бил иззет от разследващите органи и върнат на действителния собственик П. Г., която живеела на семейни начала с Ю. П.. Други сделки между същите лица, през същия период, за същия род часовници, не се твърди да са извършени и не се установяват по делото. Няма никакви данни по делото ответникът да е договарял в качеството на пълномощник на Ю. П.. Дори в обясненията си в досъдебното производство е изложил твърдения, че е договарял цената от собствено име. А в тази връзка има и събрани свидетелски показания по делото. Липсват основания за допускане на касационно обжалване, както по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл. 280, ал.2 ГПК, доколкото въззивният съд правилно е тълкувал закона и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, направени за настоящото производство и представляващи 4000лв., платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО