Определение № 586 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2022 г.

Образувано е по касационни жалби на двете страни по в.гр.д. № 540 /2021 г. на Благоевградски окръжен съд срещу въззивно решение № 427 от 22.10.2021 г. по делото. Бащата Н. К. Н. обжалва въззивното решение в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно определения режим на лични контакти с детето. Майката Д. А. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на Н. Н. и оспорва основателността на касационната жалба. Д. А. Н. обжалва въззивното решение в частите относно личния режим на контакти на бащата с детето и относно размера на присъдената издръжка. Невен К. Н. не е подал отговор на касационната жалба на Д. А. Н.. Подадената от Н. К. Н. касационна жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в която съгласно чл.280, ал. 3, т. 2 пр. 2 и 3 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол. В тази част решението на въззивния съд е влязло в сила от момента на обявяването му на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК недопустимата касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. В останалите части касационните жалби са допустими: подадени са от надлежни страни в срок срещу части от въззивно решение, които подлежат на касационно обжалване и са редовни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: По отношение на предявения иск за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето А. (то е родено на 10.07.2017 г.) Прието е за безспорно обстоятелството, че в резултат на постигнато съгласие между страните родителските права са предоставени на майката и при нея е определено местоживеенето на детето, а бащата да може да упражнява лични контакти с детето по местоживеенето на детето в [населено място]. Спорен е въпросът относно режима на лични отношения между детето и бащата. Въз основа на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, е прието, че не се установява контактите с бащата да влияят неблагоприятно върху правилното физическо и психическо развитие на детето. Експертизата е категорична, че при контактите между баща и син липсват притеснителни ситуации. Заключението е потвърдено и от приложените към делото социални доклади, от които се установява, че родителският капацитет на бащата не застрашава развитието на детето. За да бъде отменено първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични контакти между детето и бащата, е прието, че определеният от районния съд режим създава неопределеност, позволяваща на бащата непрекъснато по собствено усмотрение да търси контакт с майката, като често контактът с детето е бил използван за физическо и емоционално въздействие върху майката. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че бащата живее за постоянно в Америка, като се прибира в страната 3-4 пъти годишно, което налага по-голяма интензивност на контактите с детето, поради липса на възможност за осъществяване на непосредствени физически контакти през останалата част на годината. Така е определен режим, при който бащата следва да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, като в течение на съответната седмица го взема от понеделник до четвъртък включително след детска градина т.е. след 16:00 ч. за няколко часа съответно до 19:00 ч. през зимата и до 20:30 ч. през останалите сезони, като в петък след вземането му в 16:00 ч. бащата следва да върне детето на майката в 13:00 ч. в неделя, както и 1 месец през лятото. С цел съхраняване на изградената към момента емоционална връзка между баща и син, която е от значение за израстването на детето в пълноценна личност, е определен ежеседмичен контакт чрез електронните средства – всяка събота за 30 минути между 19:00 и 20:00 ч. българско време, извършван със съдействието на майката. Относно официалните празници е прието следното: през четните години бащата да взема детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) от 10:00 ч. до 18:00 ч. на съответния ден; по време на Коледните празници - от 10:00 ч. на Бъдни вечер до 18:00 ч. на Рождество, а през нечетните години бащата да взема детето по време на следните празници: на Великденските - от 10:00 ч. на Велики петък до 14:00 ч. на понеделник; на Нова година - от 11:00 ч. на 31 декември до 14:00 ч. на 1-ви януари, както и на Гергьовден (6 май) и Деня на независимостта (22 септември) от 10:00 ч. до 18:00 ч. на съответния ден. По отношение на присъдената издръжка: Установено е, че бащата твърди, че е безработен и получава издръжка от родителите си, които също живеят в Америка. Няма регистрирани фирми и не притежава имущество, освен автомобил марка Пежо в съпружеска имуществена общност (прекратена). Установено е, че майката работи на безсрочен трудов договор на длъжност мениджър екип в „Кеш Кредит“ ЕАД. Съобразявайки, възможностите на двамата родители, възрастта на детето (пет годишно), здравословното му състояние (детето страда от забавено развитие на речта - дислексия, което налага редовни занимания с логопед), въззивният съд е приел, че общият размер издръжката, дължима от двамата родители, следва да бъде определен на 500 лева, от които 350 лева следва да бъдат поети от бащата, тъй като на майката се възлагат ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: По касационната жалба на Н. К. Н.: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните въпроси: Следва ли определеният от съда режим на лични контакти между родител и дете да бъде ефективен? Защитен ли е интересът на детето при определяне на режим на лични контакти с бащата, който е неприложим, поради постоянното пребиваване на бащата в Съединените Американски щати и свързаните с това ограничения във възможностите му да посещава Република България, респективно да осъществява личните контакти с детето в определения от съда режим? Допустимо ли е съдът да защитава интереса на упражняващия родителските права родител, определяйки неефективен режим на лични контакти на детето с другия родител? Жалбоподателят твърди, че по тези въпроси въззивният съд е допуснал противоречие с приетото с ППВС 1 /12.11.1974 г.. Настоящият състав намира, че тези въпроси не са правни по смисъла, който се влага в понятието с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и приетото с т.1. от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК – че определеният режим не е ефективен, не е приложим, поради постоянното пребиваване на бащата в САЩ, не защитава интересите на този родител, а на другия. Въпросите не са правни, защото отговорите им могат да бъдат дадени след преценка на правилността на правните изводи на съда – дали определеният режим е ефективен, или не е, дали е приложим, поради постоянното пребиваване на бащата н САЩ, или не е, дали защитава интересите на този родител, а не на другия, или не. Доводите за неправилност не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Към това следва да се добави и че не е налице противоречие на приетото от въззивния съд с приетото в посоченото в ППВС 1 /12.11.1974 г., доколкото при определяне на мерките въззивният съд се е ръководил от интересите на детето, преценени с оглед обстоятелствата, определени с постановлението на пленума на ВС и в следващата практика на ВС и ВКС, като критерии, от които следва да се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, които са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването на релевантните обстоятелства е примерно, а не изчерпателно. Въз основа на тези обстоятелства и критерии, значението на които е мотивирал, за да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, въззивният съд е определил режим на лични отношения, който е преценил като най-подходящ за поддържането на личните отношения между детето и бащата. Следва да се отбележи, че въззивният съд е съобразил обстоятелството, че детето живее в Р. България, а бащата живее в САЩ и е определил такъв конкретен режим на лични отношения между баща и син, които да могат да бъдат действително и интензивно осъществени през периодите на пребиваване на бащата в Р. България, за да се гарантира интересът на детето за пълноценни и ефективни контакти с бащата, като се съхрани изградената към момента емоционална близост и привързаност между баща и син. Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос за задължението на съда, включително и въззивната инстанция, служебно да събере доказателства, когато се касае за интереса на малолетно дете, както и да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните. Въпросът е свързан с наведени от жалбоподателя Н. Н. доводи, че въззивният съд не е събрал необходимите доказателства за установяване на конкретните периоди през които бащата пребивава в страната, въз основа на които е следвало да бъде определен и режимът на лични отношения. Твърди се, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с т. 2 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС и с. т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът е обуславящ, доколкото се отнася до интереса на детето (не на бащата, за който съдът не следи служебно), но не е разрешен както се твърди, нито в противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че бащата живее в чужбина и се прибира в страната няколко пъти годишно. При определянето на режима на лични отношения е прието изрично, че той има за цел да създаде по голяма интензивност на контактите между детето и бащата през времето, когато бащата е в България, за да се гарантира интереса на детето за пълноценни и ефективни контакти с бащата, като се съхрани изградената към момента емоционална близост и привързаност между баща и син. Следва да се отбележи, че жалбоподателят Н. Н. не е твърдял, че посещава Р. България в точно определени моменти или периоди и че не може да я посещава в други, поради посочена от него конкретна заетост или други причини. Също така, че определеният режим се отнася до всяка втора и четвърта седмица от всеки месец, един месец през лятото и до допълнително посочени празнични дни, които дават най-широка възможност за лични отношения между баща и син през цялата година. По касационната жалба на Д. А. Н.: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК, като извежда следните въпроси: Първи, втори и четвърти въпроси: В спора за личните контакти на бащата, кой режим е в интерес на детето - режимът, който обслужва спорадичното (около 4 пъти в годината) пребиваване на бащата в страната (в което сам се е поставил), или режимът, който запазва ритъма в обичайното ежедневие на детето? Допустимо ли е съдът да създава режим, сходен по съдържание на режима на съвместно родителство? Следва ли съдът, съобразно възрастта на детето, да определи на бащата подходящи, в това число и алтернативни, поетапни режими на лични контакти, в това число и за лятото, когато е установено, че към датата на решението бащата постоянно живее в чужбина? Допустимо ли е вменяване на задължение на майката, за опосредяване на контакти на 4-годишно дете по вайбър, скайп с бащата, за по 30 минути всяка събота, или това следва да бъде препоръчително? Въпросите са свързани с наведени от Д. Н. доводи, че въззивният съд е предоставил твърде разширен режим на лични контакти между детето и бащата. Настоящият състав приема, че тези въпроси не са правни, а представляват доводи за неправилност на въззивното решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК. Те изразяват недоволство и несъгласие с определения режим на лични отношения и съдържат оплаквания, че определеният режим не е съобразен с ритъма в обичайното ежедневие на детето, че е много разширен с оглед обстоятелството, че бащата постоянно живее в чужбина – в САЩ, че майката е задължена да съдейства. Както беше посочено и по-горе, доводите за неправилност не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Трети въпрос: при прилагане на критериите по т. II, б. „л“ от ППВС №1 /12.11.1974 г. - следва ли съдът да зачете противобрачното поведение на виновния съпруг, изразено като „...емоционално, вербално и физическо насилие, в някои от случаите чрез използване като повод и на детето...“ като обстоятелство, релевантно за преценката на качествата му като родител и да ги включи в съвкупността от обстоятелства, от значение за мерките по личните отношения ? Твърди се, че в противоречие с Постановление № 1 /1974 г. по гр.д. № 3 /1974 г. на Пленума на ВС не е била съобразена брачната вина при определянето на мерките за лични отношения. Поставеният въпрос е правен и обуславя изхода на делото, но не се установява твърдяното от жалбоподателката противоречие с цитираното постановление. Съгласно приетото с т. ІІ, б. „л“ на постановлението вината за разстройството на брака по начало е без правно значение за упражняването на родителските права и мерките по чл.29 СК (сега отменен), освен в случаите, когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата. Въззивният съд е приел въз основа на преценка на приетите по делото доказателства (съдебно-психологическа експертиза и социален доклад), че бащата е с капацитет, който не застрашава развитието на детето. Предвид изложеното не е допуснато противоречие с приетото в посоченото ППВС. Пети въпрос: Когато майката полага физически ежедневната грижа за детето, а ответникът живее в чужбина, следва ли съдът да предприеме всички процесуални действия, включително и служебно, за да установи месечния доход, респективно „възможностите“ на баща, който живее в страна със значително по- висок стандарт от Р. България, финансово да обслужва алиментните нужди на детето си?“. Твърди се противоречие с решение № 116 /2014 г., по гр.д. № 5156 /201З г. ВКС и т. 1 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствия на съдебната практика. От мотивите на въззивния съд се установява, че той е взел предвид обстоятелството, че бащата живее в чужбина, но от твърденията му се установява, че от 2020 г., поради ковид пандемията е трайно безработен, като е извършил за цялата година няколко курса като шофьор на товарен автомобил, за което е получили около 6 000 долара или средно месечно през 2020 г. има месечен доход от 500 долара; както и че не притежава имущество, освен автомобил марка Пежо в с.и.о.. Д. Н. се позовава и на очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, но не е изложила отделни аргументи за очевидна неправилност на обжалвания акт, извън тези по вече формулираните въпроси. При запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед липсата на основания за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби, на страните не следва да се присъждат разноски, а всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Воден от изложеното, съдът