Определение № 1417 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на К. И. Ш. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 66 от 15.04.2024 г. по гр.д.№ 105/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 255/ 2023 г. и по този начин, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Стара Загора /ОДМВР/ и И. С. И. искове по чл.124 ал.5 ГПК - за установяване на престъпно обстоятелство, представляващо даване на невярно заключение от втория ответник в качеството му на вещо лице-специалист в областта на балистиката в ОДМВР, обективирано в протокол № 567/ 27.12.2011 г., представено за досъдебно производство № 1196/ 2011 г. по описа на 2-ро РУ-гр. Стара Загора, и в протокол № 526/ 20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, и по чл.49 ЗЗД – за осъждане на ОДМВР да заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие неправомерните действия на И. С. И. в качеството му на вещо лице-специалист в областта на балистиката в ОДМВР, със законната лихва за забава от 12.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради очевидната му неправилност вследствие необсъждане на възраженията му, липса на мотиви за некредитиране на писмени доказателства и очевидно несъответствие между аргументите на съда и приетите доказателства. Освен това повдига правни въпроси, които при условията та Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: когато едно представено пред правораздавателен орган експертно заключение е непълно, дали то по своята същност и характер е и невярно; когато едно представено пред правораздавателен орган експертно заключение е необосновано, дали то по своята същност и характер е и невярно; и когато едно представено пред правораздавателен орган експертно заключение е непълно и необосновано, дали то по своята същност и характер е и невярно. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна И. С. И. оспорва жалбата. Счита, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато, а са изтъкнати доводи за процесуални и материалноправни нарушения. Затова моли обжалването да не бъде допуснато, евентуално излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба по същество. Ответната страна ОДМВР не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че срещу ищеца К. Ш. било е водено наказателно производство по НОХД № 422/ 2012 г. на Старозагорски районен съд, по което с присъда от 17.05.2012 г. той бил признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. държал огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 НК бил осъден на 2 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, която присъда била потвърдена с решение от 01.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд. В хода на това наказателно производство ответникът И. С. И., като вещо лице - специалист в областта на балистиката в БНТЛ при ОДМВР, изготвил с протокол от 27.12.2011 г. за целите на ДП № 1196/ 2011 г. по описа на Второ РУП - гр.Стара Загора експертно заключение, а с протокол от 20.09.2012 г. за целите на ВНОХД № 1193/ 2012 г. изготвил допълнително експертно заключение. Те били ползвани от съдилищата като част от доказателствения материал в наказателното производство. Вследствие на осъждане по друго наказателно производство, ищецът изтърпял наложеното с присъдата от 17.05.2022 г. наказание. Съдът посочил, че доколкото въззивната жалба е бланкетна, той следва да провери наличието на основание за приложението на императивната материалноправна наказателноправна норма на чл.291 ал.2 НК /не се твърдяло от ищеца даването на неверни заключения от вещото лице да е било извършено с умисъл/. Приел, че заключението на вещо лице може да се яви невярно в две посоки: когато в него неправилно (изцяло или частично) са отразени конкретните обстоятелства, които служат като основа на изводите му; и когато, макар тези обстоятелства да са отразени правилно, съдържащите се в него изводи са в несъответствие със съответните принципи и закономерности. Неистината можело да засяга цялата фактическа основа на заключението или само отделни факти, на които се позовава, респективно, неправилни можели да бъдат изводите като цяло или отделни техни положения и елементи. В протокол № 567/ 27.12.2011 г. била обективирана съдебно-балистична експертиза на газов пистолет с надпис „EKOL Volga“ EVL-920186, за извършването на която вещото лице използвало стандартни и утвърдени в практиката криминалистически методи, справки със специализирана литература, извършило оглед, измерване и детайлно изследване с шублер, мерна линия, рулетка, ел.везна, техника за заснемане, компютър за обработване на снимковия материал. Според протокола конструктивно в цевта на газовото оръжие имало преграда с намален отвор (пластина и/или преграда), осъществяващ създаването на необходимото обратно налягане от газовете при изстрел, за да се изхвърли гилза и да се презареди оръжието с нов патрон, както и да възпрепятства използването на други патрони освен халосни или газови. За конкретния пистолет в цевта липсвала преграда, а към дулния срез на пистолета чрез резба бил навит дифузьор с осъществена върху него механична интервенция по вътрешния диаметър, поради която вероятно не можело да се възпрепятства използването на патрони с проектил. Експериментална стрелба с изследвания видоизменен газов пистолет не била проведена поради липса на подходящи патрони за него, но предвид правилното взаимодействие на частите и механизмите, можело да се направи извод, че оръжието може да произведе изстрел. Вещото лице посочило, че от извършени други експериментални стрелби с газ-сигнално оръжие без наличие на преграда в дулния срез или с увеличен диаметър на дифузьора можело да се направи извод, че оръжието може да произведе изстрели със саморъчно изработени 9 мм халосни или газови патрони с проектили с размер до 4,4 мм. така, че проектилът да премине през цевта и дифузьора и да порази жива цел. В това заключение ясно и конкретно било посочено какво е установило вещото лице при изследването и какви са неговите констатации конкретно вследствие на находките и с оглед на неговите познания и практически опит. За неоснователно съдът счел ищцовото твърдение, че при това изследване вещото лице не сравнило оръжието с друго оръжие, което доказано не е манипулирано, каквото е можел да си осигури от вносителя или от продавача на процесния пистолет. Конкретните констатации на експерта не били опровергани от ищеца, затова било без значение какви оръжия би могло да има в магазинната мрежа. Вещото лице следвало да се позове на своите знания и опит при изготвяне на заключението, което то направило в случая. Заключението било изготвено именно по поставените на вещото лице два въпроса и то отговорило конкретно на тях – че е изследвало процесното оръжие и че има механични интервенции по частите му, вследствие на което то е преправено в огнестрелно. Отхвърлени били от съда и твърденията на ищеца, че ответникът И. не е разполагал със знания и опит в областта на металознанието и металообработването, което довело до даване на невярно заключение. Не се установявало констатациите на експерта да не можело да бъдат направени въз основа на оглед, а да се изисква специална технология или специални познания и конкретно знания в областта на металознанието и металообработването. Не следвало нещо различно и от свидетелските показания - свидетелят П. не бил правил оглед на процесното оръжие, а показанията на свидетеля Ш. не се отнасяли до покупката на процесния пистолет, а до изискванията и характеристиките на продаваните от него оръжия. Нещо повече, свидетелят П. потвърждавал в показанията си, че специалистите в областта на съдебната балистика приемат констатираното от експерта изменение за такова, модифициращо вида на пистолета в боен, поради което изводът на ответника И. в заключението бил съобразен с приетото от науката и практиката в областта на съдебната балистика. Следователно заключението не било невярно, а отразявало вярно фактите, на които се основава и направеният извод бил в съответствие с принципите и закономерностите на съдебната балистика. В следващото заключение, обективирано в протокол № 526/ 20.09.2012 г., вещото лице И. изследвало пистолета и проучило събраните по делото доказателства, включително допълнително приобщени при съдебното следствие. В протокола било посочено, че след демонтиране е извършен детайлен оглед по дифузьора, констатирани са следи от извършена механична интервенция, състояща се в отнемане на материал странично от осканалната линия с помощта на инструмент с по-твърда якост, с което диаметърът на вътрешния отвор е увеличен на 4,4 мм. В съпровождащия изделието документ в магазинната мрежа не били посочени като детайли както изследваният дифузьор на пистолета, така и разпръсквача и не можело да се определи какъв е стандартно произведения фабричен отвор на дифузьора. При извършено сравнително изследване били констатирани различия по форма и в параметрите на вътрешния размер на дифузьора на изследвания пистолет (4,4 мм.) и вътрешния размер на дифузьора на сравнителния образец газ-сигнален пистолет от същата, марка, модел и калибър (4,0-4,1 мм.). Дифузьорите на сравнителните образци били изработени с правилна форма – центриран отвор, а дифузьора на предоставения за изследване пистолет бил с ексцентричен вътрешен отвор. Той бил фабрично непригоден за сваляне на дифузьора, но за демонтирането му била необходима само плоска отвертка или друг инструмент с подходяща форма и размери. Вещото лице подготвило проектил за експериментална стрелба и провело с изследвания пистолет успешно такава с халосен патрон 9 мм. със закрепена към дулцето на патрона сачма с диаметър 4,3 мм. по чамова дъска с дебелина 25 мм. от разстояние 5 метра. След стрелбата пистолетът не се разрушил, което дало основание на експерта да заключи, че изследваният видоизменен пистолет може да произведе изстрел с проектил (сачма с диаметър 4,3 мм.) чрез действието на взривното вещество и затова по смисъла на чл.4 ЗОБВВПИ е огнестрелно оръжие. При това съдържание на протокола съдът приел, че заключението не е невярно - в него нито имало отразяване на неистина относно фактите, на които се основава, нито имало несъответствие на изводите със съответните принципи и закономерности на съдебната балистика. Затова като експерт ответникът И. не бил осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.291 НК и предявеният установителен иск по чл.124 ал.5 ГПК бил неоснователен, неоснователен бил и искът по чл.49 ЗЗД, тъй като не се установявало престъпление, от което ищецът да е търпял неимуществени вреди. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят излага твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради това касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по поставените правни въпроси, тъй като те не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не ги е разрешавал, тъй като те не са стояли пред него при направените по делото фактически констатации. Съдът е приел, че заключенията, които е дал ответникът И. в качеството си на експерт в наказателно производство срещу ищеца, отговарят в пълнота на поставените от съответния ръководно-решаващ орган въпроси и съответстват на принципи и закономерности, общоприети в балистичната наука. Следователно съдът не е приел, че което и да е от заключенията е непълно или необосновано. Затова въпросите дали представено пред правораздавателен орган непълно, или необосновано, или непълно и необосновано, експертно заключение по своята същност и характер е и невярно, нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд. По необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд