Определение № 27 от 11.07.2012 г. на ВКС по д. № 27/2012 г.

Производство по чл.135 ал.4 АПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд- [населено място]. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази: Административното производство пред Административен съд [населено място] е инициирано по „искова молба „ на [фирма] [населено място], подадена чрез Управителя Ж. Ж. срещу Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция [населено място], с искане да се запати на търговското дружество сума от 20 405.85 лв., съставляваща лихва за забава на парично задължение в размер на 168 951.46 лв. на основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД. Приемайки, че искът за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва при забавено плащане, дължимо по административен ред но изпълнено след установен от закона срок, не попада в предметната рамка на чл. 203 АПК и не може да бъде основана на чл. 1 от ЗОДОВ, е изпратил делото за разглеждане от гражданския съд. С Определение от 04.06.2012 година, постановено по гр.д. Nо 55549/2012 година на Софийския районен съд- 76 с-в на ГК, приемайки, че спорът е административно-правен е повдигнал препирня за подсъдност и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд. П. състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание закона, приема, че компетентен да разгледа спора е Административен съд [населено място]. Предмет на заявеното искане е сума „ от 20 405.85 лв., съставляваща лихва за забава при изплащането на определена от Агенцията по СЕПП / Схема за единно плащане на площ/ в размер на 168 951.46 лв. за периода 30.06.2010 год. до 30,08.2011 година.” Съгласно чл. 11 ал.1 т.4 ЗПЗП, ДФ’Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция, подпомагаща земеделските производители, като по силата на чл. 11а ЗПЗП, компетентността да одобри директни разплащания по подадените заявление за финансово подпомагане е на изпълнителния директор на Агенцията. Подадената молба за обща субсидия на „К. ‘Е. [населено място] е била частично удовлетворена, до размер на посочената сума от 168 951.46 лв. / извън данните за висящо административно производство за останалата част, до пълния размер на искането /, и доколкото може да се приеме, че предмет на инициираното производство касае последица от неточно изпълнение на задължението на органа на разплащателната агенция по повод на издадения индивидуален административен акт- Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2009 година ,с изх. Nо 01-2600/112 от 06.01.2012 година, то всички правоотношения, свързани с неблагоприятните за молителя последиците от административния акт имат административен характер и следва да бъдат защитени пред съответния административен съд. Доколко, без изрично произнасяне от самия административен орган по търсените имуществени вреди, е налице допустимо или недопустимо административно производство, то това не може да обуслови компетентност на общия граждански съд. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, основание чл.135 ал.4- 7 АПК