Определение № 270 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.393/31.01.20 по г.д.№.2129/19 на Окръжен съд Бургас е оставена без уважение частната жалба на М. Х. П. срещу определение №.737/11.11.19 по г.д.№.1109/18 на РС Карнобат, с което искането й за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставено без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от М.П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна К. И. К. не взема становище. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт Окръжен съд Бургас е приел, че в разглежданата хипотеза е постановено влязло в сила решение, с което е уважен предявения срещу М.П. иск с правно основание чл.127 ал.2 СК - упражняването на родителските права върху двете родени от съжителството й на семейни начала с ищеца К. К. деца е предоставено на бащата, определен е режим на контакти с майката и тя е осъдена да им заплаща издръжка; при този изход на спора в полза на ищеца са били присъдени и 680лв. разноски по делото. Това разрешение е намерено за правилно. Изложени са мотиви, че отговорността за разноски по водене на делата е уредена в глава 8, раздел ІІ ГПК–„Държавни такси и разноски“. В практиката е спорен въпроса за характера й /дали се касае за обективна, безвиновна отговорност или за такава за вреди вследствие неоснователно воден процес/, но предвид уредбата в чл.78 ГПК може да се направи извод, че тя се разпределя според изхода на спора /при уважаване на иска ответникът дължи направените от ищеца разноски, при отхвърлянето му ищецът следва да плати направените от ответника такива, а при частично уважаване – разноските се присъждат съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска на всяка от страните; разноски се дължат на ищеца и при прекратяване на делото съобразно чл.78 ал.4 ГПК/. Изключение от този принцип е изрично уредено в чл.78 ал.2 ГПК – според който ако искът е уважен, но с поведението си ответникът не е дал повод за завеждането му и го признае, разноските се възлагат върху ищеца. Отклонения от тази обща уредба са предвидени от законодателя в отделни хипотези /чл.329 ГПК, чл.355 ГПК, чл.11 ал.1 ЗННД и др./, като такива специални норми не са въведени във връзка с чл.127 ал.2 СК. При тези обстоятелства е формиран извод, че към производството по чл.127 ал.2 СК за спорна съдебна администрация са приложими общите разпоредби на чл.78 ГПК. Съдът не е възприел поддържаната от касаторката теза за процедиране по аналогия на чл.329 ГПК, тъй като в брачния процес критерият, въз основа на който се разпределя отговорността за разноски пред първата инстанция, е вината за разстройството на брака, а този въпрос изобщо не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл.127 ал.2 СК. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в частната му касационна му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, респективно определение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,