Определение № 495 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.4 ГПК. Обжалвано е определение от 25.11.2024г. по гр.д.№804/2024г. на ОС Плевен с което, като е потвърдил определение №561 от 13.09.2024г., постановено по гр.дело №98/2023г. по описа на РС – [населено място], е оставил без уважение молбата подадена от адвокат А. К. К. от ВтАК в качеството му на пълномощник на Ц. М. М. за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното решение по гр.д. № 98/2023г. по описа на РС Левски, в частта му относно разноските. Частният жалбоподател – Ц. М. М., чрез процесуалния си представител е изложил доводи наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение и за неправилност на същото. Ответникът- Д. А. А., чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но не следва да бъде разглеждана по същество по следните съображения: С решение №135 от 25.06.2024г. по гр.д, 98 / 2023г. на Районен съд – Левски, по иск на Д. А. с цена 4931,73лева, съдът е осъдил Л. И. Л., Ц. М. М. и М. Л. М. да заплатят на адвокат С. Р. Л., адвокат от Ловешка АК, сумата от 3000 лв. за предоставената от нея безплатна правна помощ на Д. А. А. в производство по делото. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпила молба от адвокат А. К. К. от ВтАК в качеството му на пълномощник на ответника Ц. М. М. с искане да бъде изменено решението в частта му относно разноските и с определение от 13.09.2024г., постановено по гр.дело №98/2023г. по описа на РС – [населено място] молбата е оставена без уважение. С обжалваното определение на ОС Плевен първоинстанционното определение е потвърдено. При така установените факти по делото настоящия състав намира, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по искове с цена под 5000 лева, какъвто е настоящия случай. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК и определенията по тези дела не подлежат на касационно обжалване и във въззивното определение неправилно е указано, че подлежи на обжалване пред ВКС. Подадената частна касационна жалба срещу определение от 25.11.2024г. по гр.д.№804/2024г. на ОС Плевен попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК и е недопустима, поради което следва да бъде върната. Предвид изложените съображения, съдът: