Определение № 44 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2629/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците „България М“ ЕООД, И. М. и В. М. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд. Ответникът „Българо-американска Кредитна Банка“ АД оспорва жалбата. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик е върнал подадената от ищците частна касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение. С последното въззивният съд, по частна жалба на ответника и след отмяна на първоинстанционното определение, е „отменил допуснатото обезпечение“, т. е. оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че определенията от тази категория не подлежат на касационно обжалване по аргумент от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Разпореждането е правилно. Неоснователен е единственият довод на жалбоподателите, че изложеното във върнатата жалба оплакване за недопустимост на въззивното определение обуславя обжалваемостта на същото съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК относно селекцията на касационните жалби, иначе отговарящи на изискванията за допустимост по чл. 280, ал. 3 ГПК, респ. чл. 274 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че подадената от ищците частна касационна жалба е недопустима предвид принципно двуинстанционния характер на обезпечителното производство и липсата на основание за прилагане на изключението по чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК, допускащо касационно обжалване единствено на определенията, с които въззивният съд за първи път е допуснал поискано обезпечение след отмяна на постановен от първата инстанция отказ. С тези мотиви съдът