Решение № 2867 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2018 г.

Решение № 2867 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- И., депозирана от адв. Йорданов в качеството му на процесуален представител срещу Решение № ЗЗ от 23.05.2018 г., постановено по административно дело № 43/2018 г. на Административен съд- Р. (АС Р.).

В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209 от АПК.

Счита, че неправилно е приета за незаконосъобразна разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 27 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (наричана по нататък Наредбата), тъй като предоставените обекти се ползват по предназначение за целите на учебното заведение, като същите се предоставят за ползване на помещения или спортни площадки почасово или еднократно за осъществяване на образователни или спортни дейности.

Намира, че следва да се приеме, че протестираната разпоредба на чл. 37, ал. 5 от Наредбата, в която е предвидено, че при разпореждане с недвижими имоти- общинска собственост, физическите и юридическите лица, придобили правото на собственост, заплащат в полза на Общината- режийни разноски в размер на 2%, не е незаконосъобразна, поради това, че е в компетенциите на общински съвет.

Счита за неправилни изводите на съда относно оспорените разпоредби на чл. 28, ал. 2 и ал. 3, чл. 77, ал. 5, чл. 78, ал. 1, т. 6, чл. 92, ал. 5 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредбата, в които е предвидено, че при подаване на документи за участие в търг или конкурс следва "да се предоставят документи, които да удостоверят "липсата на финансови задължения към общината". Счита, че посочените разпоредби не противоречат на закона и не следва да бъдат отменени. Моли да се отмени решението на адм. съд в неговата оспорена част.

Ответникът Прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Р. не се представлява по делото и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и обосновано и иска същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Р. с искане да бъдат отменени разпоредбите на чл. 20, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и ал. 3, чл. 37, ал. 5 в частта относно текста "режийни разноски в размер на 2%, "; чл. 47, ал. 3 в частта относно "безсрочно"; чл. 77, ал. 5, чл. 78, ал. 1, т. 6, чл. 92, ал. 5 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" в частта относно "документи, удостоверяващи липсата на задължения към общината и държавата" от Наредба № 27 на Община И., издадена на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, приета с Решение № 503 по протокол № 57 от 30.04.2015 г. на Общински съвет И..

С обжалваното решение на адм. съд се ОТМЕНЯ чл. 20, ал. 1; чл. 28, ал. 2 в частта ? относно израза "имат финансови задължения към общината, "; чл. 37, ал. 5 в частта ? относно израза "режийни разноски в размер на 2%"; чл. 78, ал. 1, т. 6 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредба № 27 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община И. и е ОТХВЪРЛЕН протеста в останалата му част.

Съдебното решение в частта, с която е отхвърлен протеста не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящия съдебен спор.

1. За да приеме този резултат адм. съд, след анализ на оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, според която директорите на училища и детски градини могат да предоставят без търг или конкурс почасово или за еднократно ползване помещения и спортни площадки в предоставените им имоти я съпоставя с чл. 14, ал. 7 от ЗОС. На база на това констатира, че нормата на подзаконовия нормативен акт, противоречи на законовата разпоредба, тъй като възлага правото да отдава под наем на части от имоти публична общинска собственост на субект, различен от посочения от закона.

Намира, че законът не е предвидил възможност общинският съвет да делегира правомощието си по чл. 14, ал. 7 от ЗОС на други субекти и следователно чл. 20, ал. 1 от Наредбата следва да бъде отменен.

1. На следващо място е анализирано съдържанието на оспорената разпоредба на чл. 37, ал. 5 от Наредбата, в оспорената част, която определя, че при разпореждане с недвижими имоти- общинска собственост, физическите и юридическите лица, придобили правото на собственост, заплащат в полза на Общината - режийни разноски в размер на 2%.

Решаващият съд е посочил, че ЗМДТ е специалният закон, който регламентира възможността на общините да събират данъци и такси и е недопустимо тези обществени отношения да се регламентират в различни наредби на общинския съвет.

На следващо място адм. съд приема, че от редакцията на оспорената разпоредба не става ясно за каква предоставена от общината услуга се заплащат тези режийни разноски. Намира, че разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредбата в частта ? относно израза "режийни разноски в размер на 2%" е приета в нарушение на чл. 10 и чл. 15 от ЗНА и следва да бъде отменена.

1. Адм. съд намира, че разпоредбите на чл. 28, ал. 2 в частта ? за израза "имат финансови задължения към общината", както и чл. 78, ал. 1, т. 6 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредбата, според които участниците в публичния търг и конкурс следва да представят "документи, удостоверяващи липсата на задължения към общината и държавата", са приети в нарушение на ЗНА.

Подчертано е, че в случая не става ясно какви финансови задължения към общината и какви задължения към общината и държавата е имал предвид Общински съвет И. в посочените по- горе оспорени разпоредби. Приема, че тази неяснота и неопределеност на употребените изрази пречи на адресатите на тези норми да разберат точно какво се иска от тях - какви документи трябва да представят, от кой орган да бъдат издадени тези документи, за липсата на какви задължения става дума и т. н.

В заключение адм. съд намира, че в тази част протестът е основателен, но на друго основание и разпоредбите на чл. 28, ал. 2 в частта ? относно израза "имат финансови задължения към общината", както и чл. 78, ал. 1, т. 6 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредбата следва да бъдат отменени.

Настоящият състав на ВАС счита, че решението на адм. съд в оспорената част е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Решаващият съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА.

1. 1. Правилен е извода на адм. съд, че оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, според която директорите на училища и детски градини могат да предоставят без търг или конкурс почасово или за еднократно ползване помещения и спортни площадки в предоставените им имоти, противоречи на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. ЗОбС е предвидил ред и компетентен орган, който извършва управлението на имотите публична общинска собственост. След като нормативният акт не е съобразен със законовите изисквания и възлага правото да се отдава под наем на части от имоти публична общинска собственост на друг субект, правилно приетата разпоредба е отменена като незаконосъобразна.

1. 1 Правилен е извода на адм. съд, че разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредбата в частта ? относно израза "режийни разноски в размер на 2%" е приета в нарушение на чл. 10 и чл. 15 от ЗНА и следва да бъде отменена.

В случая с оспорената част от разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредбата Общински съвет И. е въвел по същество такса, която се заплаща от приобретателя по разпоредителна сделка с общинско имущество, който е и една от страните в производствата по чл. 111 от ЗМДТ. В нарушение на чл. 9 от ЗМДТ таксата е регламентирана не в наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община И., която е издадена по законовата делегация на ЗМДТ, а в наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Въведените разноски не са предвидени в закона и няма данни как е определен техния размер и налице ли е реципрочност с процесното правоотношение- чл. 8, ал. 1 ЗМДТ.

1. 1. Правилно и обосновано адм. съд намира, че разпоредбите на чл. 28, ал. 2 в частта й за израза "имат финансови задължения към общината", както и чл. 78, ал. 1, т. 6 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредбата, според които участниците в публичния търг и конкурс следва да представят "документи, удостоверяващи липсата на задължения към общината и държавата", са приети в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА.

1. 2 Освен посочените доводи на адм. съд, които настоящият състав споделя- чл. 221, ал. 2, АПК, следва да се отбележат допълнителни съображения относно незаконосъобразността на изискването за предоставяне на документ, удостоверяващ липса на задължения към Община И..

Протестираните разпоредби в това им съдържание водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност. Органите на местно самоуправление не следва да ограничават лицата да извършват дадена стопанска дейност- чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С разглежданите в процесния случай норми е ограничен кръгът на лицата, които могат да заявят определени искания по процесната наредба, като е въведена административна пречка за граждани, които имат задължения към същата.

1. 3. С оспорените норми е създадена уредба, неуредена в по– високия по степен нормативен акт- чл. 76, ал. 3 от АПК. По тази начин общинският съвет е предвидил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред.

Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение са установени и регламентирани от специалния закон– ЗМДТ. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Въведеното допълнително изискване за представяне на "документи, удостоверяващи липсата на задължения към общината и държавата", ограничава правата на гражданите по ЗМДТ да платят своите задължения за местни данъци и такси на вноски в определените от закона срокове. Създава се възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство.

Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в производството по процесната наредба се въвежда допълнително изискване, което е предмет на друго, различно административно правоотношение. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗМДТ, ДОПК, което определя незаконосъобразност на оспорените разпоредби.

По изложените съображения разпоредбите на чл. 20, ал. 1; чл. 28, ал. 2 в частта й относно израза "имат финансови задължения към общината, "; чл. 37, ал. 5 в частта ? относно израза "режийни разноски в размер на 2%"; чл. 78, ал. 1, т. 6 и чл. 95, ал. 2, т. 5, б. "е" от Наредбата подлежат на отмяна. Като е достигнал до този правен извод АС Р. е постановил съдебен акт в съответствие със закона.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение