Определение № 98 от 25.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 523/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - ответник по касация, който твърди, че с определението си от 04.03.2015 год. с което е прекратено производството по касационната жалба на К. Петрова Д., ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки, че то е направено своевременно с отговора по чл.287 ал.1 ГПК. В отговора си по чл.248 ал.2 ГПК, К. Д. сочи, че липсва основание за присъждане на разноски, тъй като неправилно във въззивното решение е било посочено, че то подлежи на обжалване и тя е била подведена да депозира касационна жалба. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата е допустима и основателна. С определението си, съставът на ВКС-ТК действително е пропуснал да се произнесе по присъждането на разноски за настоящата инстанция в полза на ответника. Касационната жалба е оставена без разглеждане, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съизмеримо с минималния размер по Наредба № 1/2004 год. за адв.възнаграждения, е било поискани своевременно от [фирма] с отговора по чл.287 ал.1 ГПК, посочен е неговия размер и е бил приложен документ упълномощаването на юрк.Калчева. В отговора се съдържа изрично позоваване на ограничението по чл.280 ал.2 ГПК. Основанието за присъждане на разноски е чл.78 ал.4 ГПК, а размерът е съобразен с Наредбата за адв.възнаграждения. Обстоятелството, че неправилно въззивния съд е посочил, че актът му подлежи на обжалване, не може да се тълкува като вменяване на задължение за страната да депозира касационна жалба и оттам – отпадане на отговорността и за разноски при прекратяване на делото. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.