Определение № 192 от 09.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. А., чрез пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение от 13.10.2011г. по гр.дело №7347/2009г. на Софийския градски съд. В хода на производството по реда на чл.227 ГПК А. е заместен от наследника си по закон М. С. Л.. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Поставят се въпроси за приложното поле на признанието на запазената част от заветника като доказателствено средство в процеса, за който се твърди, че липсва съдебна практика, за правните последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнената запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. По отношение на първия въпрос се сочи приложимост на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика. По втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС. Прилагат се решения на ВКС. Ответниците по касация С. А. Е. и С. А. Е. не изразяват становище. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д.№6308/2004г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между С. С. А. и М. С. А. на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] /подробно описан/ при равни квоти и е отхвърлен искът с правно основание чл.30,ал.1 ЗН, предявен от С. А. срещу М. А.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО от съпрузите С. А. и П. С.. П. А. е починала през 2003г. и е оставила за наследници по закон съпруга си С. А. /ищец/ и С. Е. и С. Е. – нейни брат и сестра. Със саморъчно завещание от 07.03.2001г. С. е завещала на племенника си М. А. описаното имущество, сред което и процесния апартамент. По направеното оспорване на завещанието съдът е приел въз основа на графологичната експертиза и гласните доказателства, че е истински документ, написан и подписан от завещателката и отговаря на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН. За недоказано е прието възражението за унищожаемост на основание чл.43,ал.1,б.”а” ЗН -че поради заболяване завещателката не е могла да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им. По отношение на иска с правно основание чл.30,ал.1 ЗН е прието, че когато искът е предявен от наследник със запазена част срещу лице, което не е наследник по закон, то ищецът трябва да е приел наследството по опис.В случая няма данни и не се твърди, че ищецът е приел наследството по опис, а ответникът не е наследник по закон на завещателката. При липсата на тази законова предпоставка искът по чл.30,ал.1 ЗН е неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по втори въпрос от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК – какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. Другият правен въпрос не е обусловил изхода на спора и не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Той следва да бъде разгледан при решаване на спора по същество. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева. Производството по образуваното пред ВКС касационно дело обаче следва да бъде спряно с оглед образуваното по реда на чл.128 ЗСВ тълкувателно дело № 3/2013г. на ВКС, ОСГК. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия въпрос какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.