Определение № 689 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5995/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Н. и Д. Б. Н., двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 02.07.2014г. по в.гр.д.№297/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. П. Д. и Д. Б. Д. искове за установяване правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], бул.”25-ти септември” №19, вх.А, ет.7, ап.21 и за предаване на владението при права за Д. П. Н. върху 1/6 ид.част, придобита въз основа на наследствено правоприемство и за Д. П. Н. и Д. Б. Н. върху 4/6 ид.части, придобити в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№136, том ХХХ, н.д.№5508/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по процесуалния въпрос може ли въззивният съд да откаже да разгледа поради преклузия възражение, свързано с прилагане на императивни законови разпоредби. Поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото тълкуване в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправни въпроси, по които няма установена съдебна практика и които са от значение за развитието на правото, а именно: · Подлежат ли на събиране и погасяване в хода на изпълнителното производство публичните задължения от личен характер на ипотекарен солидарен длъжник за сметка на събраните в хода на изпълнителното производство суми от другия ипотекарен солидарен длъжник; · Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, когато при условията на чл.491 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен ипотекарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листа към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице; · Как се осъществява защитата срещу продабжа на несеквестируемо имущество, ако то е добило качеството на такова след насочване на принудителното изпълнение върху него, но преди приключване на срока за наддавателни предложения по публичната продан и е налице хипотезата на чл.491 ГПК по отношение на единия солидарен длъжник, а по отношение на другия са налице непогасени задължения и частният съдебен изпълнител не прекрати публичната продан; · Води ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършване на публична продан на имот СИО до заличаване вещно-правния ефект на същата предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му в чл.502 и 503 ГПК; · Какъв е способът за защита на длъжник, на който не е била предоставена възложност да упражни правото си по чл.443 ГПК и това води ли до нищожност на изпълнителните действия по публичната продан; · Какъв е способът за защита на длъжника при неправилно изчисляване от ЧСИ на полагаемите му се такси по ТТРЗЧСИ, довело до невъзможност за своевременно погасяване на целия дълг при условията на чл.491 ГПК; · Какъв е способът за защита на солидарен длъжник в случай, че същият не е уведомен за присъединени към изпълнителното дело други изпълнителни дела и изпълнителни листове, по които той не е задължено лице, но направеното от него плащане служи за погасяване на такива задължения. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. П. Д. и Д. Б. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Спорните въпроси по делото са свързани с обстоятелството, че в изпълнителното производство извършените от частния съдебен изпълнител действия, насочени към изнасянето на процесния имот на публична продан, са предприети както по повод на солидарно задължение на двамата касатори, така и за лични задължения на Д. Н. и за публични задължения на двамата съпрузи, по отношение на които съществува спор между страните дали са солидарни. В обжалваното решение е прието, че общият размер на солидарното задължение на двамата касатори в качеството им на длъжници по изп.д.№291 към 12.12.2011г. е възлизал на сумата 20193.29лв., като в тази сума се включват сумите по изп.лист от 20.09.2011г. общо в размер на 26 081.25лв., публични задължения за Д. Н. в размер на 986.12лв. и за Д. Н. в размер на 100лв., дължимите такси и разноски, като е извършено плащане от страна на Д. Н. към тази дата в размер на 29100лв. При наличието на този непогасен остатък, както и при наличие на други, непогасени лични задължения на Д. Н. по отношение на същия взискател, които са предмет на същото изпълнително дело, е прието, че не съществува пречка на публична продан да бъде продадена както частта на Д. Н., представляваща нейно лично имущество, така и частта от имота, притежавана от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Липсата на дадено съгласие от Д. Н. е прието за ирелевантно по отношение прехвърлителното действие на публичната продан касателно собствената на Д. Н. 1/6 ид.част от имота, както и за частна на Д. Н. от притежавания в режим на СИО дял, т.е. за 4/12 ид.части /или 2/6 ид.части/, които части при наличието на непогасен остатък от личните й задължения са придобити в пълен обем от купувача на публичната продан М. Д. по време на брака му с Д. Д.. Относно правата на Д. Н. в обжалваното решение е прието, че към датата на последното плащане на задължението по изп.дело /12.12.2011г./ размерът на солидарното задължение възлиза на 30193лв., а общият размер на внесената от него сума възлиза на 29100лв., с оглед на което съдебният изпълнител не е бил длъжен да преустанови действията по принудителното изпълнение касателно припадащите се на Д. Н. като ипотекарен длъжник 4/12 /или 2/6/ ид.части от имота. С оглед на това е прието, че проведеното изпълнение върху 5/6 ид.части от апартамента е законосъобразно, съгласно чл.496, ал.2 ГПК купувачът е придобил всички права, които длъжниците са имали върху имота, ищците, понастоящем касатори, са загубили тези права и не се легитимират като собственици на претендираните идеални части от апартамента. С оглед на така формираните от въззивния съд изводи за характера на задълженията, реда за тяхното погасяване в изпълнителното производство и свързаните с това права на Д. Н., включително с оглед необходимостта същият да бъде уведомен за насочване на изпълнителното производство към имот, притежаван в режим на СИО и за лични задължения на Д. Н., следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени от касаторите /които съдът уточнява съгласно правомощието си в съответствие с указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на солидарни длъжници в режим на СИО, когато при условията на чл.291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен ипотекарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и непогасени публични задължения; какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност; има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на СИО за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл.502 и чл.503 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.496 ГПК с оглед особеностите на настоящия правен спор. По останалите, поставени от касаторите въпроси, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са свързани с необходимостта от извършване на преценка по съществото на правния спор по доказаността на фактическите твърдения на страните. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение