Определение № 60873 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2588/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД срещу решение № 261661 от 11. 03. 2021г. по гр. дело № 8432/2020г. на Софийски градски съд, Втори „д“ въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № 245140 от 16. 10. 2019г. по гр. дело № 89019/2017г. на Софийския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Г. Й. А. срещу касатора иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията за монтиране на електромер и поставяне на съоръжения под напрежение до границата на собствеността по договор № 1202581748/15. 06. 2017г. за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на „преместваем обект – сграда за съхранение на инвентар“, находящ се в поземлен имот с пл. № 409, м. „Маркови върби“, [населено място], общ. П., извън регулацията на населеното място, както и в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск на касатора срещу Г. Й. А. и Р. И. П. с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане, при условията на разделна отговорност с равни права, на сумата 285.95 лв., представляваща стойността на изградени съоръжения в изпълнение на задълженията по горепосочения договор. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено. Твърди, че въззивният съд е игнорирал установеният факт, че обектът за присъединяване към електроразпределителната мрежа се намира в имот извън регулацията на населеното място, при която хипотеза е приложим чл. 33, ал. 4 Наредба № 1/14. 03. 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия и утвърдените от ДКЕВР цени за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителните мрежи, според който цената за присъединяване се определя въз основа на действително извършените разходи, а в договора се посочва само очакваната стойност на разходите – в случая в размер на 747 лв.. Поддържа, че намиращият се на 5 метра от присъединявания имот електрически стълб не е бил част от заварена съществуваща електроразпределителна мрежа, а е изграден за нуждите на имота на ищците като нов строеж, както и че наличието му е ирелевантно за преценката дали присъединяваният обект се намира в територия с регулация или без регулация. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че чл. 33, ал. 4 от Наредба №1/2017г. е неприложим към облигационната връзка между страните, понеже не са се договорили да я приложат, защото нормата е императивна поради общественото значение на правоотношенията в областта на енергетиката и тяхната важност за държавата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следния въпрос: ” Може ли задължение за заплащане по договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник ( смесен фактически състав от договор и административен акт) и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за заплащане - договорът или юридическите факти с извъндоговорен характер?”. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност поради неприлагането на разпоредба на чл.33, ал. 4 от Наредба № 1/2017г.. Ответниците по касационната жалба Г. Й. А. и Р. И. П. подават писмен отговор, в който поддържат становище за отсъствие на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и за нейната основателност. Претендират сторените съдебно - деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт според критериите на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Въззивното решение в обжалваните му части е постановено по обективно съединени искове по граждански спор, всеки един с цена под 5 000 лв.. В частта му по осъдителния иск на Г. Й. А. срещу дружеството - касатор за реално изпълнение на задължения по процесния договор за поставяне на електромер и на съоръжения под напрежение се касае за заместима престация с предмет да се изгради нещо - да се постави електромер и да се подаде електрическо напрежение. Тази престация има посочена парична равностойност в процесния договор, следователно предявеният иск е оценяем в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Цената му се определя от стойността на процесния договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на преместваемия обект на ищеца, посочена в чл. 30 от същия, и възлиза на сумата 747 лв.. Дори да се приеме за основателно възражението на касатора, че тази стойност следва да се увеличи със сумата 285.95 лв. – допълнителни разходи по изпълнението на процесния договор, цената на иска отново би била под 5 000 лв.. В частта по насрещния иск на електроразпределителното дружество срещу Г. Й. А. и Р. И. П. за заплащане на сумата 285.95лв., съставляваща незаплатена стойност на изградени съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа по процесния договор, се касае за осъдителен иск за заплащане на парично вземане, чиято цена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК съвпада с търсената парична сума, отново по – малка от 5 000 лв.. Ето защо въззивното решение в обжалваните от касатора негови части като постановено по обективно съединени искове с цена на всеки един от тях под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба сумата 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение