Определение № 325 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2128/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Ди Си -95“ ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №700 от 26.03.2019 г. по т.д. №5240/2018, В ЧАСТТА, с която след отмяна на първоинстанционното решение №1597/26.07.2018 г. по т.д. № 8859/16 на СРС,VІ-23 с-в е постановено друго в тази част като е отхвърлен предявеният от „Ди Си 95"ЕООД, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], ул."Р. езера''№2-4, ет.1, ап.З, чрез адв. Ф. Ч. срещу „Райфайзен Сървис"ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.10, офис 54-55, чрез адв. К., до сумата от 25 957 лева, след извършено съдебно прихващане със сумата 59 674,76 лева, представляваща общия сбор на уважените вземания на „Райфайзен Сървис „ЕООД, представляващи дължими месечни лизингови вноски по чл.16, ал.1 и неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договора за финансов лизинг от 05.12.2012г., както и в частта за разноските. В КЖ се излагат оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.2 ГПК. Ответната страна „РАЙФАЙЗЕН СЪВИС“ЕООД в писмен отговор изразява становище за тяхната неоснователност. От нейна страна е предявена при условията на чл.287 ал.2 ГПК насрещна КЖ срещу същото решение В ЧАСТТА,, с която след отмяна на първоинстанционното решение №1597/26.07.2018 г. по т.д. № 8859/16 на СРС,VІ-23 с-в е постановено друго в тази част като е отхвърлен предявеният от „Ди Си 95"ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу „Райфайзен Сървис"ЕООД, до сумата от 25 957 лева, след извършено съдебно прихващане със сумата 59 674,76 лева, представляваща общия сбор на уважените вземания на „Райфайзен СървиСЕООД, представляващи дължими месечни лизингови вноски по чл.16, ал.1 и неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договора за финансов лизинг от 05.12.2012г., както и в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3 ГПК, намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти: Между страните не се спори, а се установява от представения по делото и приет като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2009г. между Н. Л. Т. и Л. П. Н. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. съгласно който е било уговорено сключването на окончателен договор, с който Н. Т. да прехвърли на Л. Н., като купувач, поземлен имот, находящ се в [населено място], Столична община, район „П." с площ от 625 кв.м., съставляващ по документ за собственост западната реална част от имот пл. № 9, целия с площ от 1 250 кв.м., попадащ в парцел I от квартал 1 по плана на [населено място], местност „Вилна зона К. дол", по действащата регулация представляващ поземлен имот 228, заедно с построената в този имот западна реална част от двуетажна жилищна сграда (тип „близнак"), изградена до степен на завършеност „груб строеж", състояща се от първи и втори етаж, заедно с мазе с тоалетна в сутерена и заедно със съответните идеални части от общите части на двата близнака. Окончателен договор е трябвало да бъде сключен до 30.06.2014г. Съгласно клаузата на чл. 2 от договора, владението на имота се е предавало в деня на подписване на договора и след 20.10.2009г. Л. Н. е придобила и започнала да упражнявала владение върху имота, въз основа на сключения предварителен договор. Между страните няма спор, че поради парични задължения на собственика на имота, от негов кредитор е било предприето принудително изпълнение, като към 2012г. е било образувано и е било висящо изпълнително производство, по което изпълнението е било насочено и към имота, предмет на предварителния договор. Също така няма спор, че Л. Н. е имала желания в хода на принудителното изпълнение да придобие собствеността върху имота, но не е разполагала с необходимите средства, за да го купи незабавно от собственика или да участва при наддаване в публична продан, при което имотът е бил придобит от „Райфайзен Сървис"ЕООД, в проведената по изпълнителното дело публичната продан, а на 05.12.2012г. между „Райфайзен Сървис"ЕООД и учреденото на 26.11.2012г. ищцово дружество „Ди Си 95"ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Л. Н. е бил сключен договор за лизинг относно имота. В договора за лизинг, сключен за срок от 15 години, и с предмет предоставяне на ползването на имота на лизигополучателя - ищец срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и условията, уговорени в договора (чл. 1), имотът е бил индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 04234.6928.288, целия с площ от 625 кв.м., съставляващ западната реална част от имот с пл. № 9 с площ от 1250 кв.м., попадащ в парцел 1, отреден за „В. комплекс за индивидуално застрояване" от квартал 1 по ЗРП на [населено място], местност „Вилна зона К. дол", заедно с построената в този имот западна реална част от двуетажна жилищна сграда (тип близнак) с идентификатор 04234.6928.288.1, състояща се от първи етаж от: дневна, спалня, кухненски бокс, кабинет, баня с тоалетна, тоалетна, тераса и гараж, и втори етаж от: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, тоалетна и две тераси, заедно с мазе с тоалетна в сутерена, ведно с всички подобрения и приращения в имота, заедно със съответните идеални части от общите части на двата близнака. Няма спор, а и се установява, че съставът и състоянието на дворното място и сградата са били конкретно описани в приемо-предавателен протокол от 05.12.2012г., двустранно подписан за лизингодателя и лизингополучателя, включително по предоставени от лизингополучателя данни - покрив, фасада, първи етаж, втори етаж, тавански етаж, мазе, външен вход, и сградни инсталации - водопровод и канал стандартна (за нуждите) с водомер, отчитащ на база, и електрическа инсталация -стандартна (за нуждите), захранвана с генератор. Предаването на имота с било съгласно уговореното в чл. 2 от договора за лизинг. Няма спор, а и се установява от клаузата на чл. 11 от договора за лизинг, раздел „Предаване на имота и отговорност", че лизингополучателят е декларирал, че подробно се е запознал с имота преди сключване на договора и няма претенции към неговото текущо състояние, както и е заявил, че същото напълно го удовлетворява. Съгласно чл.6 от договора всички рискове, ползи, разноски, публични и други задължения и експлоатационни разходи, свързани с имота, са били за сметка на лизингополучателя от приемането на имота до връщането му. Лизингополучателят се е задължил да поддържа имота винаги в добро състояние и да се грижи за поддръжката и ремонтите, необходими за целта, за своя сметка, без претенции за обезщетение. Предварително писмено съгласие от лизингодателя е било необходимо при ремонти на стойност над 10 000 лева (чл. 7, ал. 1 ). В клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора са били уредени последиците от повреди и замърсявания преди придобиване на имота и след това - за сметка на лизингополучателя. За сметка на лизингополучателя са били и работите по надзора и поддръжката на вътрешни и външни съоръжения, снегопочистването, охраната и почистването на лизинговия обект (чл. 7, ал. 4). Няма спор, а и се установява, че действието на лизинговия договор е можело да бъде преустановявано на различни основания, включително лизинговият договор е можело да бъде развален (чл. 26.1.3). Развалянето от страна на лизингодателя по вина на лизингополучателя е било при конкретно установени случаи на неизпълнение - при неплащане на лизингова или авансова вноска повече от 30 дни след падежа или при други случаи на неизпълнение - ако съответното задължение не е изпълнено до 30 дни след възникването му (чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от договора). След получаването на писмено уведомление, че лизингодателят разваля лизинговият договор, лизингодателят се е задължавал да върне незабавно имота, но не по-късно от 30 работни дни от датата на уведомлението за разваляне (чл. 27, ал. 3). След прекратяване или разваляне на договора, лизингополучателят е имал право да вземе внесените от него движими вещи и обзавеждане, с изключение на трайно прикрепеното към имота, което е ставало собственост на лизингодателя по силата на договора за лизинг (чл. 28.1.3). Също съгласно обясненията на управителя на ищцовото дружество Л. Н. в открито съдебно заседание на 22.06.2017г., подобрения в имота са били извършвани още до датата на сключването на договора за лизинг, при което съдът приема, че констатираното в приемо-предавателния протокол състояние на имота е резултат и на действия, извършени от Л. Н. в имота. Не е спорно също така, че след сключването на договора за лизинг Л. Н., заедно със семейството си, е ползвала имота за лични жилищни нужди. Съгласно изрично изложеното в първоначалната искова молба по делото, управителят на ищцовото дружеството и нейните близки са обитавали къщата и прилежащия двор. В този смисъл са били дадените от Л. Н. обяснения в първото по делото съдебно заседание в производството пред първата инстанция. Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (основно заключение), вещото лице строителен инженер по която е съобразило приемо-предавателния протокол от 05.12.2012г. (състоянието на имота към 05.12.2012г.), лизинговият имот към тази дата е бил в напълно завършен вид, с изключение на някои неизвършени видове работи - без настилка в по-голямата част, без монтирани тоалетни чинии в баните на първия и на втория етаж от сградата, без изпълнено боядисване върху шпаклован таван и по стените (за част от помещенията), без монтирана входна врата на таванския етаж, дървен парапет по терасата към таванския етаж, без настилка в гаражите, с незавършена настилка от гранитогрес по вътрешната стълба и без монтиран парапет на вътрешната стълба. Поради ненаправените подови настилки в помещенията, неизвършеното боядисване по стените и таваните, немонтираните тоалетни чинии в баните и немонтирания парапет на вътрешното стълбище, лизинговият имот не е бил годен да бъде ползван като жилище. Констатациите са допълнени и в допълнителното заключение (за нужда от доставка и на врати и електрическо табло), като общата стойност на видовете работи, необходими, за да е възможно ползването на жилищната сграда по предназначение, е била определена кръгло на 11 339 лева. Също съгласно основното заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице строителен инженер, след 05.12.2012г. не са били изпълнявани и не са налични работи, които са били необходими да запазване на имота от разрушаване или погиване. Въз основа на сравнението между приемо-предавателния протокол от 05.12.2012г. и огледа на място понастоящем, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че в имота има изпълнени допълнително работи по фасадата и гаражите, в първия етаж и втория етаж, които са както следва - работа по фасадата и по гаражите - направа на топлоизолация, на минерална мазилка, на настилка от гранитни плочи пред входа, доставка и монтаж на гаражни врати; работи, извършени в първия етаж - шлайфане и грундиране на стени и таван в антре, лепене на тапети по две стени в антре, боядисване с латекс по две стени и таван в антре, доставка и редене на паркет в дневна, направа на настилка от гранитогрес около камина, направа на вградена камина в дневна, доставка и монтаж на ел. котел МТЕ 6к\у, доставка и монтаж на електрически бойлер - 120 литра, направа на настилка от гранитогрес в кухненски бокс. направа и монтаж на вградена кухня и бар плот, доставка и монтаж на ламинат в спалня, доставка и монтаж па конзолна тоалетна чиния с казанче, на тоалетна мивка -голяма, с горен и долен шкаф, доставка и монтаж на лира в банята, доставка и монтаж на вътрешни врати, на метална врата с брава с двустранно заключване, доставка и монтаж на ел. табло с предпазители, на стабилизатор на ел. енергия, направа на тръбна разводка за отоплителна инсталация, доставка и монтаж на алуминиев радиатор - 500 мм, 20 броя глидери и 700 мм, 5 броя глидери; както и работи, извършени на втория етаж от сградата - шлайфане и грундиране на стени и таван в антре, боядисване с латекс по две стени и таван в антре, доставка и редене на паркет в дневна, направа на настилка от гранитогрес около камина, доставка и монтаж на камина в дневната, доставка и монтаж на ел. котел МТЕ 6к\у, доставка и монтаж на електрически бойлер -120 литра, направа и монтаж на вградена кухня с долни и горни шкафове, доставка и монтаж на ламинат в трите спални, на конзолна тоалетна чиния с вградено казанче, на тоалетна мивка - голяма, с горен и долен шкаф, доставка и монтаж на лира в банята, доставка и монтаж на вътрешни врати, направа на тръбна разводка за отоплителна инсталация, доставка и монтаж на алуминиев радиатор - 500 мм, 20 броя глидери и 700 мм, 6 броя глидери. Не е била установена посочената от ищеца в исковата молба като изградена вградена камина в дневната на втория етаж. Няма данни и за изградена след 05.12.2012г. вътрешна ВиК инсталация. Изграждането на такава е посочено в приемо-предавателния протокол от 05.12.2012г. Установява се от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице електроинженер, извършено присъединяване на имота като нов обект към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпространение" АД, съгласно Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност от 13.03.2013 г. и Споразумение № [ЕГН]/20.03.2013 г., с предоставена мощност от 15 кВт за строително табло на страна НН и с електромер на две скали. От вещото лице е било потвърдено монтирането на главно табло с предпазители и стабилизатор, така както това е било констатирано и от основната съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице строителен инженер. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице строителен инженер (основно заключение), част от работите, като трайно прикрепени и значими, които са подобрили имота (увеличили стойността му понастоящем) с поне 29 597 лева. Не се установява с присъединяването към електроразпределителната мрежа на имота допълнително да е увеличена стойността на имота. Вещото лице електроинженер е дало заключение за направени разходи, но не и за увеличаване на стойността на имота след присъединяването, след като и преди това имотът е бил електрифициран (с генератор). Не се установява да се е касаело и за необходими разноски, при съществувалия и към 05.12.2012г генератор за имота. По делото няма представени документи за разходи за извършените по имота след 05.12.2012г. работи, но от вещото лице строителен инженер разноските за тези работи, съгласно изложеното в съдебно-техническата експертиза, са оценени на 45 428. 31 лева по средните пазарни цени за периода, към който от ищеца се твърди да са изпълнени - от 05.12.2012г. до 05.12.2013г. От вещото лице електроинженер разходите за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа са били определени общо на 1 193. 08 лева. За установяване на обстоятелствата по направените разноски е бил допуснат свидетел- И. Н., но от показанията на същия не се установяват конкретни факти в тази насока. Свидетелствал е само за личните си отношения с Л. Н. и нейното семейство при изпълнение на строителни работи в имота. Изрично заявява, че според неговите възприятия Л. Н. е използвала имота за нейните и на семейството й нужди, както и че според него ремонтът е бил извършван в лично качество, а не от името и за сметка на ищеца „Ди Си 95"ЕООД. При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, е изложи следните правни изводи: Предвид твърдените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявеният главен иск за заплащане на направените разходи за превеждане на имота в състояние, отговарящо за целта на уговореното ползване по договор за финансов лизинг от 05.12.2012г., е на договорно основание - чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 230, ал. 2, предл. последно ЗЗД, вр. с чл. 344, ал.1 ТЗ на което основание е разгледан от първоинстанционния съд и дадената правна квалификация се споделя също от въззивния съд. Съгласно практиката на ВКС отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на договор, респективно конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване. Разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД /която намира съответно приложение с оглед препращащата норма на чл.344, ал.1 ТЗ/ урежда задължението на наемодателя да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, при липса на други уговорки в договора. Съответно нормата на чл. 230, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й, или съразмерно намаление на наемната цена, или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Когато страните по наемното правоотношение са уговорили наемодателят да предаде вещта в състояние, което отговаря на целта, за която е наета, но не е изпълнил задължението си, и наемателят е направил разходи за привеждане на вещта в състояние, годно за ползване, наемателят има право да претендира обезщетение в размер на направените разходите на основание чл. 230, ал. 2 ЗЗД. С оглед диспозитивния характер на нормата на чл.230, ал.1 от ЗЗД няма пречка страните да уговорят нещо друго. Такова друго страните са уговорили с клаузата на чл. 11 от договора, в която изрично е посочено, че лизингополучателят подробно се е запознал с имота преди сключване на договора и няма претенции към неговото текущо състояние, както и е заявил, че същото напълно го удовлетворява. Именно в тази връзка е и клаузата на чл. 6 от договора за лизинг, съгласно която всички разноски и експлоатационни разходи да са за сметка на лизингополучателя, както и поетото от него задължение за поддръжката.и ремонтите, необходими за поддържане на имота в състояние, отговарящо на целта за ползването му. При тези обстоятелства и изричните уговорки между страните по чл. 11, ал.6, чл.6 и чл.14, въпреки установеното от фактическа страна, че сградата е била предадена с някои недовършени строителни работи, поради което не е била напълно годна за ползване, не е налице договорно основание на претенцията на ищеца, поради това, че лизингополучателят се е съгласил със състоянието, в което му е бил предаден имота и изразеното от него съгласие да поеме за своя сметка разходите за извършване на работите, които са били необходими за ползването на имота по предназначение. По тези съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.230, ал.2 от ЗЗД правилно и обосновано съобразно събраните по делото доказателства е бил отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. По отношение на евентуалния иск с действителна правна квалификация, според въззивния състав, по чл.59 от ЗЗД, отговаряща на действителните фактически твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, са изложени следните съображения: За да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55-59 от ЗЗД трябва да е налице следното: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на друго лице, както и липсата на основание за обогатяването. В настоящия случай няма спор по делото, а и се установява, че ищецът е бил в договорни отношения с ответника като връзка с ползването на имота е извършил подобрения в същия, с които се увеличава стойността на същия. Няма спор също така и че ответникът не е давал съгласие за извършване на такива подобрения, както и че те са станали със знанието е без противопоставянето му. С оглед на качеството му на държател, който е извършил подобрения без съгласието на собственика на имота, въззивникът разполага единствено с възможността по чл.59 от ЗЗД да претендира заплащането на по-малката от двете стойности - между направените от него разходи и увеличената стойност на имота, т.е може да претендира самото стойността на обедняването.От друга страна имуществото, чиято стойност се е увеличила принадлежи на ответника, поради което и същият е материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Тъй като въззивникът има качеството на държател в имота, който е извършил подобрения без съгласието на собственика на имота, той ще има правото да иска заплащането на по-малката от двете стойности - между направените от него разходи и увеличената стойност на имота, т.е може да претендира самото стойността на обедняването. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. М., чието заключение в тази част съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че средната пазарна цена на извършените от ищеца строително-монтажни работи в имота на ответника възлиза на 45 428,31 лева. Същевременно стойността на работите, които са трайно прикрепени и значими и които са подобрили имота (увеличили стойността му понастоящем) възлиза на 29 597 лева.В този случай ищецът като държател може да иска само по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези разноски. Или сумата която ищецът има правото да получи това е стойността на извършените СМР, оценени по средни пазарни цени към момента на извършването им в размер на 25 597 лева. Неоснователно е възражението на въззивамия, че процесиите строително-монтажни работи не били извършени от въззивника, а от управителя на дружеството Л. Н., но в лично качество. При липсата на каквито и да било доказателства от кой точно са били извършени довършителните работи следва да се презумира, че те са извършени от държателя на имота и за негова сметка, а това е ищцовото дружество. Стойността на разходите за извършените подобрения следва да бъде определена на базата на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. въз основа на средните пазарни цени. С оглед на гореизложените мотиви, сочещи на основателността на предявения евентуален иск съдът е разгледал предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане, основано на негови насрещни вземания по договора за финансов лизинг. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза размерът на неизплатените от ищеца месечни лизингови вноски с падежа от 26.01.2015г. до 25.09.2015г. възлиза на 23 930 лева, както и че стойността на дължимата съгласно чл.21, ал.2 от договора, при прекратяването му по вина на лизингополучателя/което няма спор, че е станало видно от представената по делото и приета като доказателство нотариална покана връчена на ищеца на 31.08.2016г./ последният дължи неустойка от 0.2/ от базовата стойност на имота за всеки просрочен ден, при което размерът на претендираната от ответника неустойка следва да възлиза на 34 598,63 лева за периода от 29.09.2016г. до 01.12.2016г. Или общият размер на изискуемото и ликвидно насрещно вземане на ответника възлиза на 59 674,76 лева и в този размер предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане се явява основателно, което от своя страна ще има за последица и отхвърляне на иска вследствие погасяването на вземането на ищеца поради упражненото от ответника възражение за прихващане. Относно наличието на основание за допускане на касационно обжалване, наведено от страна на касатора-ищец „Ди Си -95“ ЕООД по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: От страна на този касатор се прави искане за допускане на касационно обжалване, което се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК,изразяваща се в неправилна квалификация на иска в такъв по чл.230 ал.2 ГПК, вместо по чл.70 ал.3 ЗС. Освен това се твърди и необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за наличие на предпоставките за съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника основани на дължими от ищеца лизингови вноски по договора с ответника и неустойка, поради несдоказаност,според какасатора на тези насрещни вземания.Навеждат се оплаквания и за необоснованост на заключението на ССчЕ. За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания, нито е налице: проверката за основателността на наведените конкретни оплаквания, изложени по-горе, предполага отново пълен анализ на отношенията между страните и преценка на съответните събрани по делото доказателства, което изключва възможността твърдяните пороци да са очевидни. Така наведените оплаквания касаят правилността на обжалваното решение,без обаче да представляват такива за очевидната му неправилност и следователно няма как по тях съдът да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по КЖ на ищеца. На основание чл.287 ал.4 ГПК, с оглед на липсата на основание за допускане до касационно разглеждане на КЖ на ищеца, не следва да се разглежда и предявената като насрещна КЖ от страна на ответника „Райфайзен Сървис"ЕООД.