Определение № 764 от 31.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 пр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 20.08.2014 год. по гр.д.№ 8688/2013 год. на СГС, ГО, ІV д въззивен състав,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение, в частта му по дължими на [фирма] ,като въззиваема страна, при оставена без уважение въззивна жалба на противната страна, разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима, поради неподлежащ на обжалване съдебен акт, предвид следното: Претендира се изменение, в частта по присъдими разноски,на въззивно решение,постановено по иск с цена от 4 080 лева - под минимално изискуемия както за граждански,така и за търговски дела праг за касационна обжалваемост.Съгласно чл.280 ал.2 ГПК така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.Чл.248 ал.3 пр.второ ГПК предвижда обжалваемост на определението за изменение в частта за разноските, идентична на обжалваемостта на самия съдебен акт,чието изменение страната претендира. Указанието на СГС по неговата обжалваемост не е от естество само по себе си да породи потестативно право на жалба за [фирма].