Определение № 262 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. В. Е., Д. Г. Е., „ТМН”ЕООД, представлявано от управителя Е. и „Делейк груп”ЕООД, представлявано от управителя Е., чрез процесуалния представител, адвокат С. против въззивно определение № 39 от 13.08.2019г. по в.ч.гр.д. № СП-35 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 24.07.2019г. по гр.д.№ С-50/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ, вр.§5 ал.2, предявен от КПКОНПИ с цена 12 840 339.98лв., чрез налагане на възбрани върху подробно описани 11броя недвижими имоти, запори на 6бр.посочени банкови сметки, запор по наличности по банкова касета и запор на 200 дружествени дяла от капитала на „ТМН”ЕООД,на обща стойност 2000лв до размера на цената на иска, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение на труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, с оглед разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК. Мотивите на въззивния съд за допускане на обезпечение са: искът е вероятно основателен, подкрепен е от достатъчно доказателства и е налице обезпечителна нужда, доколкото при бъдеще позитивно решение изпълнението му би се осуетило при евентуално разпореждане с наличните движими и недвижими вещи, парични средства и дялове. Предложените обезпечителни мерки са преценени като подходящи с оглед целта на обезпечението. Съдът е посочил, че едва при разрешаване на спора по същество, с категоричност ще бъде установена тезата на Комисията за значително несъответствие между доходите и наличното имущество. В изложението си жалбоподателите се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Считат и че постановеният акт е вероятно недопустим, защото не е предявен в преклузивния срок за проверка по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 ЗОПДНПИ/отм./ Считат акта за недопустим и поради противоречие с Директива 2014/42/ЕС, за която освен че се твърди, че не е транспонирана в срок, още и че е лошо транспонирана, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ й противоречат. Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът за приключване на проверката по чл.112 ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./, по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г.на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ/отм./? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр.д.№ 3224/2017г. на ІV г.о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта. Жалбоподателят сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ/отм./ или ЗОПДИППД /отм./за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ/отм./? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до материалноправните? Допустимо ли е предявяването на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, когато липсва акт по налагане на обезпечителин мерки, предвид определения в чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ срок за предявяване на иска: „до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки”? Ако да, то как се определя срока по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ? Отделно, според частният жалбоподател, въззивният акт е и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, доколкото съдът се е позовал на отменен закон и не е съобразил, че предявеният иск е недопустим. Липсват изложени ясни и конкретни мотиви за наличие на обезпечителна нужда, обосноваваща необходимост от налагане на обезпечение. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от КПКОНПИ, наричана по-долу Комисията, чрез процесуалните представители инспектори Н. и М., с който се изразява становище за липса на изискуемите предпоставки за допустимост на подадената жалба. Излагат подробни доводи по съществото на спора като считат, че като правилен и законосъобразен обжалваният акт следва да бъде потвърден. Пред вид обстоятелството, че първият поставен от жалбоподателят въпрос относно характера на срока, беше предмет на висящото т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 396 от 17.10.2019г., спря производството по делото на основание чл.229 т.4 ГПК. На 4.06.2020г. беше обявено горепосоченото Тълкувателно решение, което налага възобновяване производството по делото. Съгласно същото - изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от жалбоподателите въпрос е в съответствие с приетото от въззивния съд и е в противоречие с тезата им за недопустимост на обезпечения иск. Останалите поставени от частните жалбоподатели въпроси, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговорят на изискването за общо основание за допустимост, с оглед разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Дали подлежат на отнемане доходите, приходите и разходите на проверяваното лице и в какъв размер, както и какво е значението за преценката на несъответствието на началното и крайното салдо през проверявания период, са въпроси, които касаят съществото на спора по образуваното дело, въз основа на искането на Комисията по чл.153 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ и нямат никакво отношение към мотивите на въззивния съд във връзка с обезпечението. Съдът е съобразил установената съдебна практиката по приложение на нормите, регламентиращи обезпечителното производство, съгласно която определението за допускане на обезпечение следва да съдържа констатациите на съда за това дали са налице всички законови предпоставки за допускането му, закрепени в тяхната кумулативност – допустим иск, данни за вероятната му основателност и наличие на обезпечителна нужда. В този случай проверката за вероятна основателност на иска се прави като доказателствата се преценяват от външна страна, без да е необходимо да се провежда пълно и главно доказване на съответния релевантен факт, а се изисква само установяване на вероятност да се е осъществил. Направените в тази връзка изводи от въззивния съд са в съответствие с наличните на този етап данни. Несъотносими са и поставените въпроси досежно приложимия закон и дали нормата на §5 от ПРЗ на закона визира процесуалноправни или материалноправните норми. В случая проверката е образувана с протокол от 8.09.2017г. /т.е. при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, – ЗОПДНПИ/отм./, а решението на Комисията за образуване на производство за отнемане на имуществото е от 6.03.2019г. /т.е. при действието на ЗПКОНПИ/. Процесуалните норми досежно релевантната материя за наложените обезпечителните мерки по чл.397, ал.1 ГПК в двата посочени закона са идентични /вж. съответно чл.39-40 ЗОПДНПИ/отм./ и чл.118-119 ЗПКОНПИ/. В този смисъл, не може да съществува спор по въпросите за приложимия закон и за вида на нормите досежно релевантната материя, касаеща обезпечението. Не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и поставеният въпрос относно допустимостта на иск за отнемане на незаконно придобито имущество при липса на внесено искане за обезпечение на бъдещ иск по чл.116 ЗПКОНПИ. В конкретният случай обезпечителните мерки са по чл.118 ЗПКОНПИ /по реда на чл.397, ал.1 ГПК/ и срокът по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ срок за предявяване на иска: „до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки” е неприложим. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателите за очевидна неправилност на въззивния акт, и твърдението им за недопустимост на акта поради противоречие с Директива 2014/42/ЕС. Релевантните разпоредби на ЗПКОНПИ, касаещи обезпечението не могат да се приемат за противоречащи, а следва да се разглеждат като част от „необходимите мерки”, съгласно чл.7 от Директива 2014/42/ЕС, които биха позволили „обезпечаване на имуществото с оглед евентуална последваща конфискация”. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд