Определение № 288 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 62/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. ,понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-Ловеч,чрез назначения му при касационното обжалване служебен защитник адв. Х. Г., срещу решение № 13461/11.06.2020г по в. гр.дело № 16251/2019г.на Софийски градски съд ,с което в една част /по непредявен осъдителен иск на основание чл. 71,ал.1 т.2 ЗЗДискр./ е обезсилено решение от 21.10.2019г. по гр.д.№10331/2019г. на Софийски районен съд, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено като е отхвърлен иска на касатора Х. А. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено,че спрямо ищеца като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора -Плевен ,ответникът е извършил дискриминация /нарушение на чл.4 ЗЗДискр/.по признак „лично положение“ изразяваща се във връщане на кореспонденцията му в нарушение на чл.75 от ППЗИНЗС за периода от време 01.05.2014г-30.05.2014г Въззивният съд е приел за неустановен от доказателствата в проведеното исково производство фактът, изтъкван в исковата молба като дискриминация по защитен от закона признак. Не е установено от страна на администрацията в Затвора- Плевен да са били извършени действия или бездействия,които да са довели до връщане на писма на ищеца ,не е установено кореспонденция на ищеца да не е била изпращана а да му е била връщана от администрацията на затвора - в това число за посочения исков период, в отклонение от дадената със ЗИНЗС и ППЗИНЗС удебда, или на основание тази уредба, от която са цитирани чл.90, ал.1 ЗИНЗС,чл.75, ал.1 и ал.2 ППЗИНЗС Решаващо е изтъкнато и това, че от значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр.форми на нежелано или по- неблагоприятно третиране,независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. В случая ,съгласно обжалваното въззивно решение, не е установено да е налице обективно съществуващ недопустим правен резултат за Х. Х. в горния смисъл ,след като няма доказателства за фактите в исковата молба. Разпитаните двама свидетели не са дали показания за тях. Поради това съдът се е позовал на чл.9 ЗЗДискр.,според която норма страната, която твърди че е била жертва на дискриминация следва да докаже фактите от които може да се направи извод ,че е налице дискриминация,едва след което ответникът следва да докаже ,че правото на равно третиране не нарушено. В касационната жалба е изтъкната незаконосъобразност на решението, като според защитата естеството на правния спор поставя принципно три въпроса ,които са формулирани и в изложение ,изготвено от адв. Х. Г. с позоваване на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК 1.Въпрос, касаещ правото на кореспонденция на затворниците и начинът на упражняването му .По този въпрос се изтъква ,че въззивният съд е цитирал единствено нормата на чл.75, ал.2 ППЗИНЗС, без да се спре на изискванията в 75,ал.3 и ал.4 от същия правилник, определящи начина по който законосъобразно се контролират писмата. Изтъква се Конституцията и реш. №4//18.04.2006г на КСРБ,относно правото на неограничена кореспондинция. Изтъква се чл. 86 ал.1ЗИНЗС. 2.Въпрос,касаещ специалния ред за контрол ,наблюдение и проверка на кореспонденция на затворниците. Анализира се чл.278,ал.2 ППЗИНН и чл. 75, ал.3, ал.4 ППЗИНЗС ,така се оспорва изводът на съда за липса на недопустим правен резултат. 3.Въпрос касаещ случаите,в които е противоконституционно общото разрешение да се проверява кореспонденция на затворниците. Изтъква се практика на ЕСПЧ, основана на принципното положение, че е противоконституционно общото разрешение да се проверява кореспонденцията на всички задържани лица, без оглед на техните специфични обстоятелства и заплахата която те предполагаемо създават. Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,чрез ю.к Е.Д. Доводите на защитата на касатора нямат отношение към предмета на спора, не кореспондират с него.Не се спори за „неправилно проверена“ кореспондинция. От фактите не може да се направи заключение,че кореспонденция е връщана от администрацията на Затвора-Плевен. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, е не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Преди всичко,в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените правни въпроси и развитите съображения в изложението на касатора от назначения служебно по реда на ЗПрП адвокат не кореспондират с фактите по делото и нямат връзка с тях, те представляват анализ за случаи на защита по чл.73 от ЗЗДискр, каквато защита не е предмет на търсената в настоящия процес. Отговорът на въпрос в кои случаи не е противоконституционно едно общото разрешение да се проверява кореспонденцията на затворниците, няма връзка нито с твърденията на ищеца,нито с решаващо преценените от въззивния съд доказателствата за тях. От мотивите на въззивното решение не може са се направи и извод ,че в тях решаващо е застъпена оспорваната от защитата правна теза Недоказването на твърдението ,че за периода 01.05.2014г-30.5.2014г неуточнен брой писма на ищеца Х. са му били връщани без обяснение от затворническата администрация, въпросът дали този резултат е съответен на действаща нормативна уредба в ППЗИНЗС или въпреки нея е противоправен резултат като дискриминация по признак „лично положение“или друг признак за дискриминация, не е от решаващо значение, след като съдът е приел за недоказан резултатния факт .Недоказани са останали твърденията на ищеца за фактите, на които е основан иска.. Оспорването на този решаващ извод единствено с материалноправни въпроси, абстрактно разглеждащи правото на кореспонденция на затвориците, начинът на упражняването му ,специалният ред за контрол наблюдение и проверка на кореспонденцията съобразно законните цели ,предвид разясненията в реш.№4/18.04.2006г на Конституционния съд на РБ и практиката на ЕСПЧ ,не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК формулираният въпрос да е решаващо произнесен, обуславящ за издхода на делото и годен да обуслови допускане до касационно обжалване съгласно разясненията в ТР№1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК Процесуалноправен въпрос, свързан с правото на защита по делото ,в частност с процесуалните гаранции за възможността страната да докаже твърденията си с доказателства,съответно спазването им при държимите процесуални действия на съда при събирането и оценката на доказателствата, не е поставен в изложението, а именно този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.В касационната жалба също няма оплакване за процесуални нарушения. Дори да се приеме тезата на защитата ,че от правна страна въззивният съд е обсъдил единствено чл. 75, ал.1 и ал.2 ППЗИНЗС, без да е направил проверка дали са спазвани чл.75, ал.3 и ал.4 ППЗИНЗС /за което също няма преки доказателства/ това не се отразява на решаващата му дейност при така проведената с иска защита пред инстанциите. Въззивният съд е изтъкнал правилото в чл. 9 ЗЗДискр.,че ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Тези факти се въвеждат като предмет на установяване с иска по чл. 71 ал.1, т.1 ЗЗДискр, в конкретност като нарушение на антидискриминационното законодателство, извършено чрез действие или бездействие в отношенията мужду ищеца и ответника по дискриминационен признак.При установяването им, за което са допустими всички доказателствени средства,законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск,по който въпрос практиката на ВКС е консолидирана с Реш. № 85/2016 по гр. дело № 4328 по описа за 2015 година на ІV г.о на ВКС. В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 г по гр. д. № 3800/2008г, решение № 115/02.08.2012г. по гр. д. № 626/2012 г., решение № 62/19.06.2014 г, по гр. д. № 3920/2013 г и решение № 183/08.06.2013 г. по гр. д. № 7381/2014 г, всички по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 г по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В допълнение, не е налице и соченият специален селективен критерии в чл. 280 ,ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Съгласно чл.6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи,между които без съмнение е и правото на свободна и неприкосновена кореспонденция, закрепено в чл. 34 от Конституцията. Въззивният съд не е приел обратното .Няма съмнение ,че посочената норма на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС / в действащата към момента на соченото нарушение редакция/ поначало подлежи на оценка за съответствие с нормативни актове от по-висока степен ,но както е изтъкнал и въззивния съд ,за отговорността по иска не е решаващо дали при дейността си администрацията в Затвора –Плевен е спазвала, или е нарушила подзаконовите нормативни актове ,регламентиращи реда за изпращане и получаване на писма от затворниците. Дискриминационно противоправно поведение по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр поначало може да е има и в двата случая,но при неустановеност на твърденията на ищеца, че изходяща от него кореспонденция е връщана, отговорът на поставените в изложението въпроси няма да обуслови друг изход на делото,освен оспорвания от касатора. В обобщение,не е отговорено на общите и специалните критерии на чл. 280 ,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. На ОСГТК насока. Разноски не се претендират и не се присъждат. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд Трето гражданско отделение