Определение № 401 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски апелативен съд № 879/ 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1486/ 2013 г., с което, след като е отменено определение на Софийски градски съд от 19.03.2013 г. по гр.д.№ 10077/ 2010 г., е допуснато обезпечение на предявения от З. И. К. – И. против касатора осъдителен иск по чл.92 ЗЗД за сумата 18 180 евро, чрез налагане на възбрана върху притежаван от дружеството недвижим имот, срещу внасяне на гаранция в размер 2 000 лева. В приложено към частната жалба изложение по чл.280 ал.1 ГПК касаторът повдига процесуалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е да се представят доказателства за наличието на обезпечителна нужда за първи път пред въззивния съд, в производство по обжалване на отказ на първата инстанция да допусне обезпечение. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли обжалването да бъде допуснато. Ответната по частната жалба страна – З. И. К. – И. – оспорва допустимостта й, като поддържа, че съгласно ТР № 1/ 21.07.2010 г. по т.д.№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване. Съдът намира частната жалба за допустима. След постановяване на цитираното в отговора на З. И. К. – И. тълкувателно решение, законодателят внесе нарочни допълнения в разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК, според които, ако по жалба срещу отказ на първата инстанция обезпечението бъде допуснато с определение от въззивния съд, то този акт подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият случай попада точно в кръга на хипотезите, които чл.396 ал.2 изр. последно ГПК визира, поради което частната жалба е допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, защото поставеният от касатора правен въпрос не го обуславя. За да допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че обезпечителната нужда се установява само въз основа на твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника. Съдът не е обсъждал представените едва пред него с частната жалба писмени доказателства, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда. Съответно процесуалноправният въпрос дали е допустимо такива доказателства да се представят за първи път пред въззивния съд, няма значение за крайния резултат по обезпечителното производство. Какъвто й отговор да бъде даден, той би бил без значение за извода за наличие на обезпечителна нужда, доколкото този извод не е обоснован с приложеното към частната жалба писмено доказателство. По изложените съображения Върховният касационен съд