Определение № 1665 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 679/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Г. Н. И. и М. В. И. чрез процесуалния представител адвокат П. К. от САК срещу решение № 5146 от 12.09.2024г. по в.гр.д.№ 568/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 81444/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете, предявени срещу НББАЗ с правно основание 282,ал.3 и ал.5 КЗ-отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. В. И. (лице, с което е съжителствала на съпружески начала първата ищца и баща на втората ищца), настъпила при пътно произшествие от 03.09.2014г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивния акт като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост с искане за отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер - за сумата от по 25 000лв., частични претенции от вземане от по 180 000лв. Твърдението е за неправилност на изводите, че пътното произшествие не е причинено от противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Волво“ с прикачено ремарке със сръбска регистрация, който е спрял в активната дясна лента за движение в тунел В. на автомагистрала Т. и е престоял в спряло положение повече от необходимото време. Изложени са подробни съображения за нарушаване от страна на водача на т.а. „Волво“ на конкретни правила за движение по пътищата и за възможността да не предприемане спиране, а да продължи движението си в заетата от него дясна лента и по този начин да предотврати удара, осъществен с движещият се зад него в същата лента лекотоварен автомобил (специализиран бордови автомобил с прикачено към него ремарке, предназначено за превоз на леки автомобили) „Мерцедес Спринтер“, управляван от починалия водач В. И.. Изложени са твърдения, че приетата по делото автотехническа експертиза е основала изводите си на постановлението за прекратяване на наказателното производство без да извърши собствени изчисления за скорости и отстояния. Поддържа се, че доказателствата са ценени едностранно, изводите са необосновани, в разрез с правилата на формалната логика, постановеното решение е явно необосновано и са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2, предл.трето ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на обжалвания акт. При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по по въпросите: 1/„ Прилагането на презумпция за вина, установена в чл.45,ал.3 ЗЗД, обусловено ли е от предварително доказване на противоправно поведение или съдът е длъжен да я зачете като самостоятелна предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност, различно и независимо от противоправността?“ 2/ „ В тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД ли е доказателствената тежест, следва ли те да доказват вина при наличие на постановление да прекратяване на наказателното производство, в което е прието липса на вина на сочения от ищците делинквент. Как се разпределя тежестта на доказване на вината при прекратено от прокурора наказателно производство във връзка със същия деликт?“ 3/ „Материалите, намиращи се в кориците на наказателното производство и експертно заключение, изготвено въз основа на тези материали, обуславящи и от значение ли са за крайния извод на въззивния съд за недоказаност на част от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД?“ 4/ „Представлява ли допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с доказателствената тежест, кредитиране изцяло на заключение, изготвено въз основа на прокурорско постановление по наказателното дело?“ 5/ „При изследване на въпроса дали е налице противоправност, длъжен ли е съдът служебно да установи приложимите в конкретния случай правила за движение по пътищата? Когато поведението на водача не отговаря на нормативните изисквания на установените в ЗДвП правила за движение, налице ли е противоправно поведение? От какво се обуславя противоправността – нарушаването на установени в нормативен акт правила достатъчни ли са или са необходими и други допълнителни условия? Юридически или технически въпрос е противоправността при изпълнение на правнорегламентираната дейност от водач на МПС?“ 6/ „Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване, задължително ли е и има ли значение за крайните изводи на гражданския съд? Каква е доказателствената стойност и как следва да се цени експертно заключение изготвено изцяло въз основа на такова постановление?“ 7/ Поставени са въпроси относно формирането на вътрешното убеждение на съда, как следва да се кредитира експертизата и как следва да се преценява нейната доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК. Как следва да се цени изготвено заключение въз основа на прокурорско постановление и представлява ли годно доказателствено средство? 8/ „Направеното от съда извадково, непълно едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда - за липса на вина на водача, за чиято отговорност отговаря ответникът, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение и води ли до необоснованост на съдебния акт? 9/ „Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за липса на предпоставки за отговорност на ответника, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“ 10/ „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“ В писмен отговор ответникът Сдружение „НББАЗ“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Установено е, че пътното произшествие е настъпило на 03.09.2014г. на магистрала „Хемус“, в платното в тунел „В.“ в посока от София към Ботевград, което се състои от две пътни и една аварийна лента. Микробус „Форд Транзит“ с румънска регистрация се е движил в лявата пътна лента. Навлизайки в тунела, водачът му изгубил управление при ляв завой, микробусът се ударил в левия бордюр и в стената на тунела, завъртял се на 360 градуса, отклонил се е надясно, преминал през средната (дясна) пътна лента и се установил в аварийната. Товарен автомобил „Волво“, управляван от сръбски гражданин, също с чужда регистрация, състоящ се от влекач и ремарке, се движил в средната лента. Водачът му видял неправолинейното движение на микробуса пред него, предприел намаляване на скоростта и спрял в дясната лента на около 52 м. след микробуса, където престоял около 40 секунди. Управляваният от В. И. специализиран бордови автомобил „Мерцедес Спринтер“ с прикачено към него ремарке, се е движел в дясната пътна лента със скорост от около 80 км. Пред него се е движил товарен автомобил „Д.“ с прикачено полуремарке. Видимостта за водача В. към спрелия т.а. „Волво“ се открила, след като движещият се пред него т.а. „Д.“ заобиколил отдясно спрялото МПС, навлизайки в аварийната лента. Водачът В. задействал спирачната система, но с лявата си част се е ударил челно в задната част на полуремакрето на т.а. „Волво“. От момента на спирането на т.а. „Волво“ до момента на удара са изминали посочените 40 секунди. Причината за непосредствено настъпилата смърт на В. И. е съчетана гръдна и коремна травма, довела до остра кръвозагуба. При този механизъм на пътното произшествие, който не е спорен, ищците са основали претенцията си на твърдения за нарушение на правилата за движение от водача на т.а. „Волво“ с рег. № BG259FD, който не е следил пътната обстановка и приближавайки румънския микробус, изненадващо и рязко предприел аварийно спиране в лентата си за движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението като не е имало причина, която да изисква аварийно спиране, тъй като микробусът е преминал в най-дясната – аварийна лента. В резултат на рязкото и безпричинно спиране и непредвидимост на предприетата маневра, управляваният от родственика на ищците т.а. „Мерцедес Спринтер“ се ударил с предната си част в т.а. „Волво“, тъй като не е разполагал с време и възможност за реакция. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд за отсъствие на противоправно поведение на сръбския гражданин, управлявал т.а. „Волво“, въз основа на чиято отговорност е претендирано застрахователно плащане от НББАЗ като представително национално бюро по системата „Зелена карта“ и ЗЗГО на автомобилистите в държавите-членки при наличие на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ за този товарен автомобил при сръбски застраховател. Преценката си съставът е основал на основното и допълнително заключение на приетата пред първоинстанционния съд експертиза, които са кредитирани като обективни и компетентно изготвени. Възприети са изводите, че действията на водача на т.а. „Волво“ за предприемане на намаляване на скоростта и спиране от техническа гледна точка са правилни, а възможността за извършване на друга маневра - отклоняване на автомобила в ляво или в дясно, зависят от обективната възможност за извършване на маневрата с оглед местоположението на останалите движещи се в колона моторни превозни средства - ако движението в съседните ленти е позволявало и ако другите автомобили са го пропуснали. Възможността за предприемане на потегляне след преминаване на опасността е преценена като субективно възприятие на водача, но времето на престоя не е оценено като безпричинно продължително. Основният аргумент на въззивната инстанция е основан на установеното от експертизата, че водачът В. И. се е движил със скорост и дистанция от т.а. „ДАФ“, при които не е имал техническа възможност да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникнала опасност; че при движение на дистанция над 24 метра е могъл да предотврати сблъсъка като спре. Изведено е, че действията на водача на т.а. „Волво“ не са противоправни, не е доказано същият да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата - напротив, поведението му е съобразено с правилото на чл.20,ал.2, предл. второ ЗДвП, което вменява в задължение на водача при възникване на опасност за движението при необходимост да спре. Даден е и отговор, че законодателно въведената оборима презумпция за вина на делинквента намира приложение само при наличие на доказателства за противоправно действие или бездействие в пряка причинна връзка с настъпването на вредите. При отсъствие на основание за ангажиране на деликтната отговорност на водача на т.а. „Волво“ е потвърден изводът за неоснователност на предявения иск срещу ответното сдружение като покриващо отговорността на този водач за плащане на застрахователно обезщетение. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ произтича от обстоятелството, че наличието на този особено тежък порок на въззивното решение не е обосновано от касаторите. Те са очертали единствено основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, но не и за очевидна неправилност, а двата института не са тъждествени. Аргументирането на директната предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт е задължение на страната и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция, а и противно на твърденията, въззивното решение не е явно необосновано. Първият въпрос не може да получи отговор, какъвто очакват касаторите - че прилагането на презумпцията по чл.45,ал.2 ЗЗД не е обусловено от доказване на противоправното поведение, т.е. отговор, че законовата презумпция за вина е достатъчно основание за ангажиране на деликтната отговорност. При отсъствие на противоправност, въпросът за вина не може да стои; при отсъствие на противоправност няма основание за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Никоя от инстанциите не е вменила в доказателствена тежест на ищците да доказват вина на сочения от тях делинквент, поради което вторият въпрос е безпредметен и неотносим за изхода на делото. Трети, четвърти, шести и седми въпрос са основани на твърдение, че автотехническата експертиза е изготвена единствено на база на заключението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство - обстоятелство, което следва да е налице, за да имат въпросите значение за изхода на делото. В настоящия случай отсъстват основания за преценка, че вещото лице е изградило изводите си единствено на постановлението на прокуратурата. Същевременно касаторите не държат сметка за материалите от досъдебното производство, които са необходими за изготвяне на заключение от експерт-автоинженер и съставляват годно доказателство средство в гражданския процес (протокол за оглед, снимков материал, констативен протокол, в който актосъставителят обективира собствените си възприятия), а това са материали, намиращи се в приобщеното производство № 83/2014г. на ОД МВР София. Въззивната инстанция не е дала отговор на петия въпрос относно противоправността в разрез с установената съдебна практика, нито е налице въведената от касатора предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Спирането на товарния автомобил „Волво“ в лентата за активно движение е преценено в обжалваното решение като правомерно, непротивоправно действие именно с оглед възникналата опасност от неконтролираното движение и завъртане на 360 градуса в тунела на микробуса „Форд Транзит“, с цел недопускане на удар между този товарен автомобил и микробуса и изчакване къде ще се установи неправолинейно движещото се превозно средство. При установената от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 19.05.2021г. възможност и вероятност при неконтролираното движение микробусът да се удари в някоя от страните на тунела, незащитима е тезата на касаторите за друга дължима от водача на т.а. „Волво“ маневра - продължаване движението в средната лента или предприемане на ляв или десен завой, а и възможността за предприемане на евентуални такива действия са изцяло предопределени от интензивността на движението, което е било осъществявано и в лява лента и в аварийната. От друга страна твърдението на касаторите за неподаване от този водач на светлинен сигнал с аварийни светлини при спирането му в тунела, е заявено за първи път в касационната жалба и това е въпрос, който не е бил предмет на изследване от автоексперта. Същевременно вещото лице е установило отсъствието на техническа възможност в рамките на 40 секунди водачът да е могъл да постави авариен триъгълник без да изложи на опасност себе си и другите участници в движението. При довода си за наличие на противоправно поведение на водача на т.а. „Волво“, обективирано в преустановяване на движението му в активната средна лента в тунел, касаторите не държат сметка за мотивите, към които въззивната инстанция е препратила на основание чл.272 ГПК, че разпоредбата на чл.58,т.1 ЗДвП, установяваща забрана за спиране на автомагистрала за престой или за паркиране, не може да намери приложение, тъй като се касае за принудително спиране, извън волята на водача на товарния автомобил, който същевременно е изпълнявал вменени му с чл.20,ал.2 ЗДвП задължения. Несъответна на мотивите към обжалвания акт е тезата на касатора, заложена в този пункт от изложението, че въззивната инстанция е приела, че въпросът дали поведението на водача е противоправно не е правен, а технически. При разрешаването на въпроса налице ли е в конкретния случай противоправност на действията на водача на т.а. „Волво“, въззивният съд е установил и приложимите в конкретния случай правила за движение по пътищата. В този смисъл първата част на петия въпрос е некоректно поставена. Именно в приложение на тези правила е отречена противоправността на деянието, а несъгласието на касатора с тези решаващи правни аргументи не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Останалите въпроси относно ценене и кредитиране на експертното заключение, обсъждането и преценката на доказателствата в тяхната съвкупност, формиране въз основа на анализа им на вътрешното убеждение на съда, мотивираността на съдебния акт в случая съставлява твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения - довод за неправилност, който е извън дължимата от касационния съд преценка, осъществявана в производството по чл.288 ГПК. При отсъствие на въпрос с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както се посочи, отсъства и основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.