Определение № 753 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение06.11.2020 г.докладчик Филип Владимиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на община Джебел против решение № 75/07.04.2020 г. по гр. д. № 14/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали в уважената част на исковете по чл. 49 ЗЗД за сумите 3 093. 09 лв. - неизплатена субсидия за 2016 г. от Държавен фонд „Земеделие“ – РА по схеми и мерки за директни плащания и 2 992. 15 лв. – наложена санкция за заявена дублирана площ, която е удържана от оторизираната на ищеца Н. Ш. Д. като земеделски производител сума за кампания 2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.04.2019 г. – датата на исковата молба до изплащането им. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2165/2020 г. на ВКС, III г. о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване и на препис от него, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Джебел, чрез адв. С. против решение № 75/07.04.2020г. по гр. д. № 14/2020г. на Окръжен съд – Кърджали (ОС – Кърджали). Ответникът Н. Ш. Д., чрез адв. П. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Предмет на касационна жалба е горното въззивно решение в частта, в която е отменено решение № 200/12.11.2019 г., по гр. д. № 176/2019 г. на Районен съд - Момчилград в отхвърлителната част на предявените от Н. Ш. Д. против касатора искове за обезщетяване на имуществени вреди, с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени съответно за сумата 3 093. 09 лв. – неизплатена субсидия за 2016 г. от Държавен фонд „Земеделие“ – РА като земеделски стопанин и кандидат по схеми и мерки за директни плащания и сумата от 2 992. 15 лв. – наложена санкция за заявена дублирана площ, която е удържана от оторизираната на ищеца сума за кампания 2017 г., и претенциите са уважени с присъждане на горните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 15.04.2019 г. – датата на исковата молба до изплащането им, както и са възложени разноски в тежест на ответника. Касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела (какъвто е и разглежданият случай) и до 20 000 лв. - за търговски дела. Въззивното решение, предмет на касационно обжалване в посочената му част е постановено по обективно съединени искове за парично вземане, цената на всеки от които, съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под законово установения минимален праг за достъп до касация по граждански дела – съответно за 3 093. 09 лв. (по едната претенция) и 2 992. 15 лв. (по другата). При обективно съединяване на искове, какъвто е процесният случай, преценката за допустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК се извършва с оглед цената на всеки отделен иск, а не на техния общ размер. Ето защо, касационната жалба попада в предвиденото от законодателя и цитирано по - горе ограничение в обхвата на касационното обжалване. Като процесуално недопустима същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение