Определение № 535 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 868/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. А. срещу определение № 88 от 23.01.2023 г. постановено по гр.д. № 3913/2022 г. на ВКС, I-во г.о., с което е върната подадената от нея частна жалба с вх.№11457/16.12.2022г. срещу определение №4378/15.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№3913/2022г. по описа на ВКС, І ГО. В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо като постановено в нарушение принципа на състезателност, визиран в чл. 8 ГПК, а по същество е неправилно, като са изложени доводи по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 4378 от 15.12.2022 г. по гр.д. № 3913/2022 г. на ВКС, I-во г.о. не е допуснато до касационно обжалване определение № 325/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 220/2022 г. на Апелативен съд – В.. Против това определение е постъпила частна жалба Съставът на Върховният касационен съд, първо г. о. е приел, че постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение не е от категорията на подлежащите на обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК и е върнал частната жалба. Настоящият съставът на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. с чл. 288 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. За него законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване. Същото не е и преграждащо по смисъла на закона, защото с него не се прекратява касационното производство на процесуално основание, а се извършва преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определенията по чл. 288 ГПК следва и от разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК, според което влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане, от което следва, че и самото определение по чл.288 ГПК влиза в сила с постановяването му, а жалба срещу влезли в сила съдебни актове е недопустима. След като частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, то и правилно същата е върната, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.