Определение № 407 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2916/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 27713/29.02.2016 год. на А. А. К., Х. С. К. и В. Ц. К., заявена чрез адв. Л. В. - САК срещу въззивно Решение от 15.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 14633 /2012 година на Софийски градски съд по уважения положителен установителен иска за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./, е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. Г., починал 1977 година и е постановил ново решение, с което е признал за установено на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, по заявените искове на С. Г. Н., заместена поради смърт от наследниците по закон Е. Д. Н. и Л. Д. К., Л. Г. К. ,Р. Г. Г., заменен поради смърт от наследниците по закон –Б. Р. Г., Е. Р. Г. и Л. Р. Л., В. З. Г., М. З. С. срещу А. А. К., С. Н. К. ,Н. А. К., заместен поради смърт от Й. Н. Д., Р. Ц. Б., В. Ц. К. и Х. С. К., че наследодателят на ищците Г. С. Г. е бил собственик на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот- нива с площ от 3 дка в м.“К. л. “ в землището на [населено място], при граници: братя С. и К. П. - Г., Д. Т. Т. и Л. М. Г., братя С. и В. Б.-К., като е присъдил и разноски. За да приеме за основателен и доказан заявения положителен установителен иск за собственост за минало време, решаващият въззивен съд е приел, че за времето от закупуване на бившата нова от 3,4 дка от наследодателя на ищците през 1936 година ,за времето до включването на поземления имот в блок на ТКЗС през 1958 годна, в полза на купувача Г. Г. е изтекла придобивна давност и същият е собственик на процесния имот. Прието е, на базата констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, че имота е отразен при изготвяне на първия кадастрален план на местността като имот No 1885, записан на името на наследниците на Г.Г., данните за границите на имота, е налице идентичност с имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците по делото. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Наведените доводи са в насока необсъждане на доказателствата по делото, изградени изводи без да бъдат съобразени писмените документи, липсата на категорични доказателства, обосноваващи извода за наличие на титул за собственост при оспорения писмен договор от 1936 година. Искането за допускане на касационно обжалване се базира на въпросите: 1./Постановено ли е обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС; 2./ Правилно ли се признава правото на собственост върху недвижим имот, чиито граници не са индивидуализирани или не са посочени и по какви критерии следва да се определят границите и съседите на един недвижим имот; 3./ допуснал ли е съдът съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила като е кредитирал документ за собственост,който не попада в посочените в чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, като се поддържа, че първият от тях е произнесен с решението на въззивния съд в противоречие с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се, че по втория въпрос, при установеното съвпадение само на една от границите на имота, съдът е приел, че има идентичност с възстановените на ответниците земеделски земи, обратно на съдебната практика – Решение No 2648 от 30.12.1994 год. по адм.д. No 217/94 год. на ВС- III отд.; Решение No 1818-А от 01.11.1995 год. по гр.д. No 2118/94 год. на ВС- IV г.о., Решение No 1819-А от 01..11.1995 год. по гр.д. No 2189/94 год. на ВС- IV г. о.; Решение No 109 от 29.03.1999 год. по гр.д. No 217/94 год. на ВС- II г. о., основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа се, че по третия въпрос, въззивният съд не е съобразил Решение No 109 от 29.03.1999 год. по гр.д. No 217/94 год. на ВС- II г. о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. Н. чрез адв. Х. Г.- САК, с който отговор се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и респ. основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски по делото Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- установителен по своя характер иск за собственост, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос, по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма. Първият въпрос „ постановено ли е обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС „ няма качеството на правен въпрос по см. на закона и съответно дадените в тази насока разяснения по т.1 на цитираното по-горе тълкувателно решение по въпросите на касационното обжалване. Констатацията дали са съблюдавани принципните постановки по приложение на ЗСПЗЗ при реституцията на земеделски земи, дадени с разясненията по ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, би могла да се направи от по-горен по степен съд само в рамките на конкретна преценка за законосъобразност на обжалван съдебен акт. При липсата на конкретно посочен правен проблем в предметната рамка на спора, законодателят не предполага, чрез въведените правила за селекция- чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, възможност да се допусне касационното обжалване поради неконкретизирано общо противоречие със задължителната съдебна практика. Начинът на формулиране на въпросите от материално-правен или процесуален характер предполагат конкретика относно противоречието с приложената практика на ВКС за да може да се извърши съпоставката между разрешението на въззивния съд и това по цитираната задължителна съдебна практика. Общото позоваване и само твърдението, че има противоречие с посочено разрешение по приложената съдебна практика, без да се държи сметка в какво точно отношение следва да се констатира несъответствието, по естеството си съставлява искане за осъществяване на правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Формулираният втори въпрос „ правилно ли се признава правото на собственост върху недвижим имот, чиито граници не са индивидуализирани или не са посочени и по какви критерии следва да се определят границите и съседите на един недвижим имот“, също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Дали съдебното решение на въззивния съд, което е предмет на обжалване, е правилно или не е правилно, предполага проверка за законосъобразност от гл.т. на правилна квалификация на спора, правилна и точна преценка на фактите и съобразяването им с правната норма. Тази преценка винаги предполага конкретни, безспорно установени факти чрез надлежно събраните доказателства в процеса. С подаването на касационна жалба, съгласно правилата на ГПК от 2008 година, се проявява само суспензивния ефект на обжалването, но не и негови деволутивен, по силата на който ефект едва съдебното исково производство би се пренесло за разглеждане пред касационния съд. Да се приеме, че въпрос, който съдържа искане за предварителен отговор от касационния съд дали е „правилен“ определен съдебен акт, би означавало да се игнорира етапа на селекция по вече изложените съображения. Третият въпрос - допуснал ли е съдът съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила като е кредитирал документ за собственост,който не попада в посочените в чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, нито по начина на своята формулировка, нито по съдържание може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. С решението на въззивния съд няма извод, че правото на собственост на праводателя на ищците, правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, се установява с представения частен писмен договор от 1936 година и той го легитимира за собственик на възстановените земеделски земи. С исковата молба и в хода на делото единственото посочено от ищците придобивно основание за правото на собственост на наследодателя Г. Г. е придобивна давност. Процесният писмен документ е интерпретиран от съда само в насока на установяване начало на владение на земите, но не и като титул за собственост. При липсата на извод, че частния писмен договор от 1936 година е титул за собственост, въпросът, сведен само до приложение на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, се явява неотносим към предмета на спора и в този аспект не може да бъде обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. По искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно при постановения изход на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и доказано по размер – за сумата 1500 лв. предвид на представения по делото Договор за правна помощ и съдействие No 477168/ 23.06.2016 год./ л.22/ По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия