Определение № 1156 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 221/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ППЗК „Доверие-Миндя“ /в ликвидация/ против решение № 27/08.11.2022 г. по в.гр.д.№ 530/2019 г. на ОС-Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 616/02.05.2019 г. по гр.д. № 1754/2018г. на РС-Велико Търново за отмяна изцяло по предявения конститутивен иск на А. Г. Д. с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК на всички решения, приети на Извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 19.05.2018г., както следва: 1.Приемане и изключване на членове, 2.Отчет за дейността на УС за 2017г., 3.Отчет за дейността на КС за 2017г., 4.Приемане на ГФО на кооперацията за 2017г., 5.Вземане на решение за продажба на ДМА, 6.Избор на Председател, УС и КС. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по иск на лице, което не е член-кооператор и извън преклузивния срок по чл.58 ЗК. Сочат се основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. Г. Д. е депозирал писмен отговор, с който я оспорва. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че А. Д. се легитимира като член-кооператор на кооперацията към датата на провеждане на ОС - 19.05.2018г., приетите на което решения са атакувани с иска му по чл.58, ал.1 ЗК. Легитимацията му е била изведена от решения на УС от 06.06.2016 г. за приемането му за член-кооператор и на ОС от 11.12.2016г. за утвърждаване на решението на УС, които не са били оспорени по чл.58, ал.1 ЗК. Отмяната на предходни решения на ОС с влезли в сила съдебни решения е била счетена за ирелевантна към спора. Изложеното в мотивите на решение по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ относно провеждането на ОС на 11.12.2016г. според ВТОС не го обвързва, още повече, че приемането и изключването на член-коопертор не е сред обстоятелствата, които подлежат на вписване. Предвид списъка на присъстващите на процесното ОС членове и свидетелските показания въззивната инстанция е обосновала извод за отсъствие на ищеца от същото събрание. На осн. чл.58, ал.3 ЗК е приела за доказано узнаването от страна на Д. на атакуваните от него решения на 04.06.2018г., което е обосновало извод за предявяване на исковата молба по чл.58, ал.1 ЗК в прееклузивния срок. По същество на иска е заключила, че процесното ОС е било свикано от УС, който не е бил вписан в ТР. Съдът е констатирал разминаване между посочения дневен ред на събранието в поканата, публикувана в регионалния ежедневник и в поканата, поставена в кметството на [населено място]; неспазване на 14-дневния срок преди провеждане на събранието съобразно датата на публикуване на поканата; приемане на новите членове на кооперацията от некомпетентен орган; непредставяне на ГФО; освобождаване на председателя на кооперацията без да са били изложени мотиви. Горното е обусловило краен извод за основателност на иска по чл.58, ал.1 ЗК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени правни въпроси, които имат отношение към предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо на соченото от касатора основание – поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск за отмяна решения на ОС на кооперацията. Към датата на вземане на процесните решения – 19.05.2018 г., А. Д. се легитимира като член-кооператор предвид представените по делото протокол от 06.06.2016г. на УС и протокол от 11.12.2016г. от ОС с решение за приемане на ищеца за член-кооператор, респ. за утвърздаване на това решение, и липсата на оспорването им по реда на чл.58, ал.1 ЗК. Съдебните решения по гр.д. № 693/2016 г. на РС- Велико Търново и по гр.д. № 1118/2016г. на РС-Велико Търново, на които се позовава касаторът, касаят други решения на ОС от други дати - от 5.03.2016г. за избор на председател, на управителен съвет и на контролен съвет и от 23.04.2016 г. за приемане и освобождаване на членове, /вкл. и А. Д./ освобождаване на председателя, членовете на УС и КС поради изтекъл мандат, избор на председател, управителен и контролен съвет, на основание чл.58 ЗК. Следователно не са били постановени във връзка с решението, от което е възникнало членственото правоотношение на ищеца – 11.12.2016г. То е последващо коментираните съдебни решения и липсват данни същото да е отменено или обявено за нищожно по реда на чл.124 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че към 19.05.2018г. ищецът не е бил член-кооператор, което се установявало от влязлото в сила на 05.02.2019г. решение №33/24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. на ОС-Велико Търново. Със същото решение по иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. по партидата на кооперацията обстоятелства /заличаване на членове на УС, КС и председател и вписване на нови УС, КС и председател/ са несъществуващи. В мотивите на съдебното решение е прието, че решенията на ОС на кооперацията от 11.12.2016г. са нищожни, тъй като присъствалите лица не са имали качеството на членове на кооперацията към същия момент. Когато искът е за установяване на факт, обективните предели на СПН обхващат само съответния факт, но не и останалите обуславящи съществуването му факти, които са обсъждани от съда в мотивите на решението. По отношение доводите за пропускане на преклузивния срок за завеждане на иска следва да се посочи, че при извод за наличие на членствено правоотношение и установено неприсъствие на ищеца на ОС на 19.05.2018г., то срокът следва да се съобрази с предписаното в чл.58, ал.3 ЗК – от момента на узнаването, за което са били събрани доказателства. Фактът на узнаване е установен от съда с оглед представените от ищеца доказателства, като неприсъствието на процесното ОС на А. Д. е обосновано не само от невключването му в списъка на присъствалите член-кооператори, но и от събраните гласни доказателства. Не е изпълнена и хипотезата на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Посочените причини, поради които касаторът е поискал отвод на докладчика по делото пред въззивния съд – допуснати от него множество процесуални нарушения по друг спор между същите страни, не могат да бъдат отнесени към основанията по чл.22, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, сътав на ТК, Първо т.о.