Определение № 428 от 30.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 569/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 9172 от 17.08.2009 г. по ч. гр. д. № 7696/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 24.11.2008 г. по гр.д.№ 33305/2008 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу П. С. П. и Н. Г. К. като солидарно задължени лица по договор за банков кредит. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че в заповедното производство по аналогия следва да намери приложение чл.129, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, като на заявителя бъде указано да отстрани нередовността на подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба П. С. П. и Н. Г. К. не са изразили становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: С обжалваното определение са възприети изводите на районния съд за нередовност на подаденото заявление на основание чл.410, ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК – към заявлението не са представени доказателства за платена в пълен размер държавна такса. Въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Въпросът за приложимостта на чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК в заповедното производство, както и дали съдът следва да укаже на заявителя и да му предостави възможност за внасяне в срок на дължимата държавна такса, е разрешен от Върховния касационен съд с многобройната си е непротиворечива съдебна практика в тази насока. С нея е прието, че за заповедния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване нередовността на заявлението, каквато е и тази по смисъл на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 101 ГПК, вменяваща като служебно задължение на съда да дава указания на страната в какво се състои нередовността на извършените от нея процесуални действия, не намира приложение в заповедното производство, защото липсват препратки към нея. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК и по основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение. В глава 37 - чл. 425, ал. 2 ГПК е предвидена изричната възможност районният съд да дава указания, но само когато на е използван образец на заявлението или използваният е неправилен, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл вж. Определение № 431 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 340/2011 г., I т. о.; Определение № 600 от 14.10.2009 г., по ч. т. д. № 392/2009 г. на ВКС, II Т. О.; Определение № 431 от 9.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на ВКС, II Т. О; Определение № 181 от 26.03.2009 г. по ч. т. д. № 176/2009 г. на ВКС, II Т. О.; Определение № 172 от 1.04.2009 г. по ч. т. д. № 142/2009 г. на ВКС, I Т. О.; Определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на ВКС, I Т. О.; Определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на ВКС, I Т. О.; Определение № 49 от 20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г. на ВКС, I Т. О. и др. С тях по пътя на инстанционния контрол е разрешено първоначално съществуващите противоречия в практиката на съдилищата по поставения от касатора правен въпрос. Не се налага нейната промяна и преосмисляне, поради което и произнасянето по настоящия казус няма да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - т. е не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение