Определение № 4375 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Столична община срещу Определение № 5625/21.03.2025 г. по ч. гр. д. № 728/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане № 147397/14.10.2024 г. по гр. д. № 40301/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, за връщане на въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК. Твърди се, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Столична община поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по въпроса дали е допустимо връщане на касационна жалба поради непредставяне на документ за внесена държавна такса, когато таксата е фактически внесена в указания от съда срок и това обстоятелство се установява от представени по делото даказателства, както и представлява ли невлагането или неприобщаването към делото на своевременно представен платежен документ процесуално основание за връщане на касационна жалба, когато дължимата държавна такса е постъпила по сметката на съда в срок. Достъп до касация се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че на 14.08.2024 г. срещу част от постановеното по първоинстанционното дело осъдително решение ответникът Столична община депозирал въззивна жалба, която с разпореждане от 21.08.2024 г. районният съд оставил без движение, задължавайки жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението, редовно връчено му на 29.08.2024 г., да представи по делото документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 207.33 лв., предупреждавайки го, че при неизпълнение в срок на тези указания въззивната жалба ще бъде върната. В едноседмичния срок нередовността на въззивната жалба не била отстранена, поради което с разпореждане от 14.10.2024 г. районният съд върнал въззивната жалба. С частната жалба срещу това разпореждане процесуалният представител на Столична община представил платежно нареждане, от което е видно, че държавната такса е платена на 04.09.2024 година. Софийски градски съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба. Приел е, че съгласно чл. 261, т. 4 ГПК жалбоподателят трябва не само да внесе държавната такса, но и да представи в срок платежен документ, удостоверяващ внасянето й. По поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те не отговарят на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е предопределил решаващите изводи на въззивната инстанция, а преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на поддържаните от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената процесуална норма. В случая въззивният съд не е излагал мотиви по тълкуването и прилагането на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, доколкото повдигнатите въпроси касаят редовността на касационната, а не на въззивната жалба, чиято проверка СГС е изследвал. Решаващата му дейност е била обусловена от констатирана нередовност на въззивната жалба по чл. 261, т. 4 ГПК, а именно непредставянето на платежния документ, удостоверяващ плащането (аргумент от чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК), а не невнасянето на държавна такса по сметка на въззивния съд. Съставът на СГС е приел за осъществено основанието за връщане на въззивната жалба по чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК, тъй като, независимо от плащането на държавната такса в срок, жалбоподателят не е приложил документ за това въпреки изричните указания, които редовно са му били съобщени. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване поначало изследването налице ли са допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е безпредметно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,