Определение № 5311 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез гл.юрк. В. П., против решение № 341 от 25.03.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 2571/2024г. на Софийския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 3715 от 21.06.2024г. по гр.дело № 1700/2024г. на Софийския градски съд, І-12 състав, за признаване за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на ищеца М. Л. Д. съществува вземане спрямо ответника Българска агенция по безопасност на храните за сумата 68 753,57 лева - главница за обезщетение на имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016г. до окончателното плащане; сумата 35 069,94 лева-мораторна лихва върху главницата и сумата 8 270 лева - съдебни и деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 47 от 30.05.2019г. по адм.дело № 66/ 2016г. на Административен съд - Сливен в полза на ЕТ „Армекс - Д. Д.“, който с договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019г. е прехвърлил вземанията на М. Л. Д., за което БАБХ е била надлежно уведомена. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК подържа наличие на основания за допускане на касационното му обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността, допустимостта и валидността на първоинстанционното решение; 2. Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото и да отрази последните в мотивите на решението си, включително и по отношение на преценката на фактите и обстоятелствата, обуславящи прилагането/неприлагането на чл. 75, ал.2 ЗЗД. По така поставените въпроси твърди противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и решения № 317/ 12.02.2019г. по гр.д.№ 795/2018г., решение № 253/15.02.2019г. по гр.д. № 5011/2017г., решение № 183/21.11.2018г. по търг. д. № 542/2018г., решение № 47/07.03.2019г. по гр.д.№ 1464/2018г. и други, както и с решение № 237/2019г. по търг.д.№ 2687/2017г. на ВКС. Ответникът по касационната жалба М. Л. Д., чрез адв. А. Н., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане спрямо ответника „Българска агенция по безопасност на храните“ за суми, за които е издаден изпълнителен лист № 47/30.05.2019г. по адм.дело № 66/ 2016г. на Административен съд-Сливен в полза на ЕТ „Армекс – Д. Д.“, който с договор за цесия от 29.05.2019г. прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на М. Л. Д. и за което БАБХ била надлежно уведомена. Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 22.05.2019г. решение на Административен съд – Сливен, БАБХ е осъдена да плати процесните суми на ЕТ „Армекс – Д. Д.“; на 30.05.2019г. в полза на едноличния търговец е издаден изпълнителен лист; на 29.05.2019г. между ищеца М. Д. и ЕТ „Армекс“ е сключен договор за прехвърляне на вземания, с нотариална заверка на подписите, чийто предмет са вземанията по изпълнителния лист. От представените по делото писмени доказателства съдът установил, че: според разписката към пратка № 09432883/02.07.2019г. на куриер „Интерлогистика“, адресирана до БАБХ, изпратена от М. Д., пратката съдържа уведомително писмо потвърждение на цесия; пратката е връчена на 03.07.2019г. на М.; с уведомително писмо от Д.Д., в качеството му на ЕТ „Армекс“, адресирано до БАБХ, уведомил Агенцията за извършената цесия на вземанията по решението на административния съд и новият кредитор - цесионера М. Л. Д., с посочен адрес на същия; в писмо от 14.10.2019г. на БАБХ, адресирано до Д. Д. Агенцията е посочила, че е получила писмо с вх. № 103000/03.07.2019г. с искане за плащане на суми по процесния изпълнителен лист. В писмото на БАБХ е разяснено, че по силата на изпълнителния лист Агенцията е осъдена да заплати на Д. Д., а не каквото е искането на - в полза на адв. М. Д.; във второ писмо от БАБХ от 20.02.2020г., адресирано до ЕТ „Армекс“ (идентично с това от 14.10.2019г.) е посочено, че във връзка с молба с вх. № 1945/29.01.2020г. на Д.Д., в качеството му и на едноличен търговец, и молба с вх. № 2683/10.02.2020г. на М. Д., Агенцията е изискала представяне на удостоверение за банкова сметка, на лицето, на което трябва да се плати съгласно издадения изп. лист от 30.05.2019г. От приложените по делото две молби, цитирани в писмото съдът установил, че с първата молба (от 29.01.2020г.) Д., лично и като ЕТ, е посочил банкова сметка, а във втората молба (от 10.02.2020г.) М. Д. заявил пред БАБХ, че представя договор за прехвърляне на вземане от 09.05.2019г., както и уведомление за потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочена сметка в банка, за която е представена справка и е заявено, че по преценка на Агенцията може да се посочи и сметка на едноличния търговец. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск е допустим-ищецът обуславя правния си интерес с твърдението, че издадения изпълнителен лист в полза на ЕТ „Армекс-Д. Д.“, разпростира своите субективни предели и спрямо него, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) по договор за цесия. В този смисъл Д. има правен интерес да предяви иск да бъде признато, че има право да получи плащане на процесните суми въз основа на вече издадения изпълнителен лист и по силата на цесията, чието действие е оспорено от БАБХ. Интересът се извлича от правилото на чл. 519, ал. 1 ГПК, според което не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учредения и общини и обстоятелството, че въз основа на представения изпълнителен лист вече е направено плащане (в полза на друго лице), а ищецът, претендиращ, че плащането е лошо, не може да получи сумите от държавното учреждение въз основа на същия изпълнителен титул. Процедурата по чл. 519, ал. 2 ГПК е била изчерпана и ищецът има интерес да установи правата си срещу Агенцията, която бездейства. По спориня въпрос-дали са спазени правилата, установени от ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 ЗЗД, относно съобщаването на цесията съдът е приел, че в случая цедентът (едноличен търговец) е бил длъжен да уведоми длъжника – БАБХ за прехвърлянето на вземането към новия кредитор – цесионера Д. и уведомяването на Агенцията е доказано при съвкупния анализ на приложените писмени доказателства. Приел е за безспорно установено, че на 03.07.2019г. в БАБХ е доставена пратка, подадена от Д., но съдържаща писменото изявление, наречено уведомително писмо от Д. Д., в което се сочи, че вземането е цедирано на М. Д.. Този факт се установява от отбелязването върху разписката на куриерската фирма, в която е вписано, че пратката съдържа уведомително писмо, потвърждение на цесия. Вярно е, че подателят не разполага с входящ номер на книжата при Агенцията (тъй като не е ползвал такава услуга, съгласно обясненията, дадени в о.з.), но същият се легитимира като изпращач на книжата с представената обратна разписка. Агенцията не твърди и не удостоверява, че с посочената разписка, под номер на същата пратка (09432883/02.07.2019 г. на куриер „Интерлогистика”) тя е получила други книжа. Обратно - в обсъденото писмо до Д.Д. от 14.10.2019г. Агенцията е потвърдила, че на 03.07.2019г. е получила писмо с вх. № 103000 (което също Агенцията не представя за да обори твърденията на ищеца). В писмото си от 14.10.2019г. БАБХ е заявила, че осъждането по изпълнителния лист е в полза на Д. Д., а не в полза на М. Д.. Това изявление според съда сочи на еднозначния извод, че от Агенцията е поискано плащане в полза на Д., но тя е отказала, тъй като посоченото лице не фигурира в изпълнителния титул. Поради факта, че договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите не може да се счита, че договорът е антидатиран и съставен за целите на настоящото производство. Според съда логичен и житейски обоснован е извода, че с посоченото писмо, доставено от куриер с обратна разписка, от името на Д., Агенцията е била уведомена за цесията и новия кредитор. От този момент за нея е съществувало задължението да плати въз основа на издадения в полза на Д. изпълнителен лист, но в сметка на новия кредитор по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Съдът е изложил съображения, че протеклата обилна кореспонденция, в която многократно агенцията е изисквала да се посочи на кое лице следва да се плати, не превръща БАБХ в добросъвестен длъжник, който е изпълнил така, че е погасил задължението си. Обратно – след като е била запозната с продажбата на вземанията Агенцията е следвало да плати, а не да отлага във времето престацията си, вкл. и поради други аргументи, касаещи начина на формиране на бюджета на институцията и пр. Обсъдената съвкупност от доказателства съдът е приел за годна да установи по пътя на главното доказване твърдението на ищеца, че цедента едноличен търговец, е уведомил жалбоподателя-длъжник за цедирането на вземането. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на БАБХ въззивния съд е намерил за ирелевантно обстоятелството, че старият кредитор също е претендирал плащане. След уведомяването за настъпилата цесия Агенцията е следвало да плати на новия кредитор-цесионер. Според състава на САС по делото не се установяват факти, които да сочат на добросъвестно плащане от БАБХ по смисъла на чл. 75 ЗЗД, тъй като няма данни плащането към ЕТ „Армекс“ да е отишло в полза на цесионера Д., нито че той е потвърдил, че същото има погасителен спрямо него ефект. С тези мотиви, предявеният положителен установителен иск е уважен. Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване на решението на САС не може да бъде допуснато. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите относно правомощията на въззивната инстанция са разяснени в Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в трайната съдебна практика, обективирана в цитираните от страната решения и в множество други, служебно известни на този състав. Според съдебната практика, при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и спорните пред втората инстанция факти. В обжалваното решение, в съответствие с практиката на ВКС и съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивната инстанция е изложила подробни съображения по приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорния във въззивното производство въпрос- съобщил ли е надлежно цедента на длъжника извършената цесия. Противно на твърденията на касатора, в обжалваното решение въззивният съд е отговорил на оплаквания във въззивната му жалба. Съдът е разрешил спора след обсъждане на събраните доказателства, като е дал отговор на възраженията на Агенцията, включително налице ли са фактите и обстоятелствата относими към приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД и е изложил ясни и в логическа последователност мотиви, че длъжникът БАБХ е уведомен от цедента за извършената цесия и е следвало да плати на цесионера. Касаторът се домогва до опровергаване на точно този извод, но в производството по чл. 288 ГПК фактическите установявания на въззивния съд и направеният от него анализ на доказателствата не подлежат на проверка. В цитираното от касатора решение № 237/2019г. по търг.дело № 2687/2017г. на І ТО е прието, че добросъвестността на длъжника по смисъла на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението. Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай, като обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност. Всичко това е съобразено от въззивния съд. Предвид изложеното поставените от касатора въпроси не обуславят наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на решението на САС. При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да плати, на основание чл.38 ЗАдв, на процесуалния представител на ответника по касация сумата 2 500 лева - адвокатско възнаграждение, определено с оглед вида и характера на делото, фактическата и правната му сложност, осъществения обем на адвокатска защита (изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба с изразено становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание) и при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО