Определение № 464 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3402/03.05.2012 година на търговско дружество [фирма] [населено място], представлявано от Управителя Х. Д., чрез адв.В. Ч. - АК В. срещу въззивно Решение Nо 172 от 30.03.2012 година по гр. възз. д. Nо 78/2012 год. на ОС- Враца. С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен иска на [фирма] срещу „А. А. О. ” [населено място], [фирма] [населено място] и З. Т. Й. [населено място] за прогласяване нищожност на споразумение от 02.07.2010 година по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 73 ал.2 ППЗСПЗЗ за създаване масиви за ползване на земеделски земи в землището на [населено място], общ. М. за стопанската 2010/2011 година, на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД С касационната жалба се обжалва посоченото решение с доводи за материално-правна незаконосъобразност, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата, че по въпросите за характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор, респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност, за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори за който няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори, подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи не е налице съдебна практика и исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Същото основание се поддържа искане за допускане на касационно обжалване по въпроси, свързани с характера на работата на комисията по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ, както и за валидността на споразумение по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ което не обхваща всички земи за ползване и т.н.”бели петна” и по което няма проект за ползване. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск,настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. При направената преценка по селекция, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Изведените въпроси за характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор, респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност, за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори за който няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори, подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи, имат характера на обуславящи изхода на спора правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и при липса на съдебна практика, исканото за произнасяне от страна на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. / сто лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия