Определение № 1020 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът Д. Н. Д. е подал молба с искане за изменение на определение № 3435/30.06.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските. В молбата се твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна - В. Д. Д.. Молителят сочи, че в предходните две инстанции ищцата е била представлявана от адвокат безплатно при условията на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв., поради материално затруднение, като с оглед спорния материален интерес съдът е присъдил на адвоката за всяка инстанция 848.87 лв. – размер, който отговарял на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ. Поради това, молителят излага становище, че буди недоумение обстоятелството, че пред касационната инстанция ищцата е ангажирала същия адвокат, но вече му е заплатила възнаграждение в размер на 1500 лв., което двукратно надхвърляло размера на присъденото на същия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за всяка една от предишните инстанции. Молителят счита, че обема и съдържанието на осъщественото от адвоката процесуално представителство пред касационната инстанция се изразявал единствено в подаване на отговор на касационната жалба, който факт обективно не би могъл да обоснове присъждане на пълния размер на посочения като платен от ищцата размер на адвокатското възнаграждение. Позовава се на трайно формираната практика, въз основа на решението на СЕС, съгласно която при възражение за прекомерност, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ. Ответникът по молбата - В. Д. Д. с подадения отговор възразява, че молбата е неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на своето становище. С определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и касаторът-ответник в производството – Д. Н. Д. е осъден да заплати на ищцата сумата 1500 лв. – разноски пред настоящата инстанция, изразени в уговореното и реално изплатено адвокатско възнаграждение. Молбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Прекомерно е това адвокатско възнаграждение, което е уговорено в съществено отклонение от обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения за отнесените до касационната инстанция дела със сходен предмет и подобна правна и фактическа сложност. Именно на плоскостта на правната и фактическа сложност на делото съдът извършва преценка дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, при която не е обвързан от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че поставените от касатора общо 6 правни въпроса и обоснованите по всеки от тях предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК срещу въззивното решение по уважения иск с правно основание чл. 439 ГПК при точно и мотивирано развитите касационни основания срещу въззивното решение – всичките по чл. 281, т. 3 ГПК, при подробен и задълбочен анализ и изготвянето на правно издържан отговор, обхващащ всички възражения, както и необходимостта от отчитане спецификите на конкретния казус, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лв. не е прекомерно. Следва да се отбележи, че самата специфика на касационното производство е такава, че изисква адвокатът да осъществи реално цялата защита (в това число по допускането на касационно обжалване и по съществото на спора) с подаването на отговор. Несъстоятелно е позоваването в молбата на обстоятелството, че, тъй като в предходните две инстанции процесуалното представителство било осъществено от адвокат при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., то необяснимо било, че пред касационната инстанция материалното състояние на ищцата неочаквано се подобрило и тя заплатила възнаграждение в този висок размер. От датата на образуване на делото пред първата инстанция са изминали 2 години, период, през който е напълно възможно материалното положение на ищцата да се е подобрило, даващо й възможност да заплати адвокатско възнаграждение в посочения размер. В заключение: Положеният труд от процесуалния представител на ищцата е съответен на правната и фактическа сложност на делото, проявена и в двете посоки. Не без значение е обстоятелството, че изискванията за защита пред касационната инстанция са завишени — не е случайно изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК в касационното производство задължително да участва адвокат. По изложените съображения искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и молбата по чл. 248 ГПК Воден от горното, съдът