Определение № 129 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2014 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 55 от 1.07.2014 год. по гр. д. № 134/2014 год. въззивният Бургаски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. В. В. против В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К. иск за признаване правото й да изкупи на основание чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС от първите трима ответници ½ ид. ч. от вилна сграда-западен близнак с площ 40 кв. м., построена в УПИ І-319 в кв. 15 по плана на вилна зона „М. б.”, [община] и вместо това е постановил друго, с което признал това й право до размер на ½ ид. ч. от имота, предмет на продажбата, като постановил плащането на сумата от 15 000 евро в полза на купувачите по сделката К. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. С решение № 15 от 19.01.2015 год. по същото дело въззивният съд е допуснал поправка в първото, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част за изкупуване на останалата ½ ид. ч. от имота. Против въззивното решение са подадени касационни жалби от ищцата М. В. и ответниците В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К., страни по покупко-продажбата на спорната вилна сграда с нот. акт № 154/2012 год. Касаторката М. В. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за останалата ½ ид. ч. от претендираното право на изкупуване с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи за съразмерност при изкупуването от страна на съсобственик в зависимост от неговата квота. Иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това искът бъде уважен изцяло. Ответниците обжалват въззивното решение в частта му, с която предявеният иск за изкупуване е уважен в размер на ½ ид. ч., като поддържат доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, с искане за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Всяка от страните оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по съображения в представените по делото писмени отговори на подадените касационни жалби. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа данните по делото, приема следното: В обжалваното въззивно решение съдът приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата и първите трима ответници са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ І-319,320 по плана на вилна зона „М. б.”, [община], на основание покупко-продажба на държавна земя по ПМС № 235/96 год., в което всяка от тях е изключителен собственик на построената на основание отстъпено право на строеж сграда, близнак. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима в случай на отделно притежание на сградите в съсобственото място, но поради одобреното изменение на ПУП-ПРЗ на съсобствения парцел със заповед на кмета на общината от 2011 год. и разделянето му на два нови – УПИ І-319 и ХVІІ-320, е налице хипотеза на два самостоятелни имота, съсобствени между страните поради липсата на делба, като във всеки от тях се намира сградата, изключителна собственост на всяка от страните. Поради това при разпореждането със собствената си сграда първите трима ответници е следвало да я предложат за продажба на съсобствениците на дворното място – ищцата и нейния бивш съпруг, съгласно чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗС, и тъй като липсват доказателства за такова предложение в полза на последните е възникнало право на изкупуване. Последното е упражнено само от ищцата, поради което и искът й е уважен до размер на собствената й ½ ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност. Касаторката ищца, в приложеното изложение към жалбата, с оглед частичното уважаване на иска, е поставила въпроса, в случаите, в които няколко съсобственици имат право на изкупуване, но то бъде упражнено само от един от тях, в какъв обем следва да му се признае правото да изкупи продадената идеална част, респ. да встъпи в правата на купувача – изцяло или в размер на дела му в съсобствеността, като счита, че произнасянето на въззивния съд противоречи на представената задължителна съдебна практика – реш. № 302 по гр. д. № 1597/11 год., ІІІ г. о. и реш. № 603 от 1.12.09 год. по гр. д. № 287/09 год. ІІ г. о. на ВКС, поради което и се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последното не е налице, тъй като в представените решения липсва произнасяне по поставения от касаторката въпрос – в първото предмет на обсъждане е хипотеза, в която изходът на спора по иска по чл. 33 ал. 2 ЗС е обусловен от отхвърляне на иск за нищожност на договор, с който трето лице е придобило съсобственост върху същия имот, с влязло в сила решение, като съдът е отговорил, че в този случай първият иск би следвало да бъде отхвърлен, тъй като третото лице остава съсобственик на придобитите идеални части от имота и може да придобие чрез продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част. Във второто решение на обсъждане е поставен въпроса за претендиран от ищеца по иск по чл. 33 ЗС размер, като е прието, че същото е без значение с оглед наличието на предпоставките за встъпването му в правоотношението по покупко-продажбата между ответниците, при същите условия и цена, т. е. хипотезата е различна и не е относима към поставения в изложението въпрос. Същите съображения са относими и по основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК с оглед неотносимостта към въпроса и на представеното решение на ВАС по гр. д. № 473/10 год. По поставения въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на упражнено право на изкупуване от един от съсобствениците в какъв обем следва да му се признае това право и има ли значение обстоятелството, че друг съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване. По релевираните от касаторите, ответници по иска основания, съдът приема следното: Първият поставен от тях въпрос в изложението касае индивидуализацията на спорния имот при наличието на незавършен фактически състав относно разделянето на бившия съсобствен парцел на два нови не е релевантен за решаващия извод в обжалваното решение, тъй като произнасянето по него е обусловено от преценката на събраните по делото доказателства. Доводите в тази насока представляват оплаквания по същество на спора, но не обосновават наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният въпрос за приложимостта на чл. 66, ал. 1 ЗС вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС когато в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различните групи съсобственици е обусловил решаващата воля в обжалваното решение, тъй като съдът е приел, че в случая не е налице тази хипотеза с оглед разделянето на съсобствения парцел на два нови, респ. сградата, намираща се в единия от тях, останал съсобствен между страните, е следвало да се предложи за продажба първо на съсобственика на дворното място, и ако той не е съгласен да я купи при същите условия и цена, може да бъде продадена на трето лице. Произнасянето е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика - Р 45/60 год. ОСГК, Р 441 от 10.01.12 год. по гр. д. № 1056/10 год. І г. о. ВКС, в които е разглеждан въпроса за приложимостта на тези разпоредби в конкретни хипотези, респ. случаите, в които не следва да се прилагат. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този релевантен за изхода на спора въпрос за приложението на чл. 66 ЗС в хипотезата на възникнала съсобственост върху земята след реализиране на правото на строеж за сградите, представляващи изключителна собственост на съсобствениците на земята. При това положение не следва да бъдат обсъждани останалите доводи в представеното изложение на касаторите, ответници по иска. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.