Определение № 815 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 184/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат В. М. срещу въззивно решение № 225 от 3.10.2011 г. по гр.д.№ 337/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 390 от 7.04.2011 г. по гр. д. № 6350/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Г. Й. сумата 7 000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и сумата 2045 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.12.2009 г. и довела до временна неработоспособност на ищеца. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно относно отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпила злополука като трудова по реда на КСО. Жалбоподателят поддържа, че разрешаването на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и представя решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 599/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІ г.о. В писмения отговор на касационната жалба ответникът К. Г. Й. чрез адвокат М. Д. изразява становище, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представя практика в подкрепа на твърдението си, че съставянето на акт за трудова злополука не е предпоставка за провеждане на производство по чл.200 КТ и не е елемент от състава на разпоредбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на сумата 7000 лв. В частта, с която искът за имуществени вреди е уважен въззивното решение не подлежи на касационен контрол съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. К. Г. Й. е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди от трудова злополука в размер на сумата 2 045 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. В случая цената на предявения иск за имуществени вреди е под 5000 лв., поради което касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В частта, с която е уважен предявеният от К. Й. иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е присъдена сумата 7000 лв. касационната жалба е допустима. Касационно обжалване на решението на въззивния съд в тази част следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иска на ищеца с правно основание чл. 200 КТ. Съдът е приел, че в конкретния случай злополуката макар и да не е регистрирана по реда предвиден в чл.55 и сл. КСО като трудова, няма пречка за установяването й в исковото производство по чл.200, ал.1 КТ, в което се претендира обезщетение за вредите от нея. По поставения в изложението правен въпрос е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд практиката по този въпрос е уеднаквена, като е прието, че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО; че обстоятелствата, установени с акта, издаден от органите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./ не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ. Прието е също така, че и по отношение характера на злополуката като трудова съдът правораздава при условията на обвързана компетентност; че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Съдът, като е уважил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ и е присъдил 7 000 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука, е постановил решението си в противоречие с тази практика, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на работодателя да носи отговорност по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпила злополука като трудова по чл. 57 КСО, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил решаващите мотиви на съда формирали силата на присъдено нещо по правния спор. На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 140 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.