Определение № 441 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2706/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „А. – 2006“ ЕООД, гр. Видин, чрез адв. В.Б. срещу решение №1521 от 21.06.2019г. по т.д.№2016/2018г. на Апелативен съд- София, с което е обезсилено решение №46/12.01.2018г., т.д.№47/2017г. на Окръжен съд- Видин, върната е исковата молба на „А.- 2006“ ЕООД и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да се отмени. Касаторът поддържа, че няма специални знания и умения, за да изчисли и изпълни задачата на вещото лице и да изпълни указанията на съда. Касаторът поддържа, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, тъй като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на АС- София, ОС- Пловдив и на ВКС, обективирана в цитираните решения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика. Поддържа и твърдение за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът Община Белоградчик оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да обезсили първоинстанционното решение, с което осъдена Община Белоградчик да заплати на „А.-2006“ ЕООД сумата 39 980.00 лева – главница по сключени договори - Договор №4 от 15.05.2009г.; Договор №5 от 15.05.2009г.; Договор №6 от 15.05.2009г.; Договор №7 от 15.05.2009г.; Договор №9 от 30.06.2009г.; сумата12 195.08 лева – мораторна лихва за забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото, въззивният съд намира, че исковата молба е нередовна, а ищецът не е изпълнил в срок указанията за отстраняване на нередовностите й, поради което решението се явява недопустимо, а исковата молба следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК. Решаващият съдебен състав констатира, че производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове за вземания за възнаграждение на основание чл.266 ЗЗД по пет отделни договори и за обезщетение за забава по всеки един от тях, като не са уточнени по размер претенциите за главница по всеки един от договорите, нито претенциите за обезщетение за забава. Съдът излага доводи, че въпреки двукратно дадената му възможност ищецът не уточнява предявените искове, тъй като с молбите от 05.12.2018г. и 14.06.2019г. заявява, че главниците по петте договора са сбор от десет вземания по цитирани фактури, чийто сбор надхвърля многократно цената на иска и не сочи върху каква по размер главница по всеки един договор е начислена претендираната мораторна лихва. С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че правото на иск не е надлежно упражнено, а постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а исковата молба да бъде върната по реда на чл.129, ал.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да анализира оплакванията в жалбата и цитираната съдебна практика, за да изведе и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочено кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът при постановяване на решението си е нарушил закона и практиката на ВКС, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и за необоснованост. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението. Само за пълнота следва да се отбележи, че противоречието с практиката на други съдилища /апелативни и окръжни/ не е основание за допускане до касационно обжалване. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Неоснователна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство, тъй като не са ангажирани доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Липсват доказателства за банков превод, а в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие не е отразен начин на плащане на възнаграждението, поради което същият не може да се цени като разписка за получена в брой сума. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд