Определение № 3126 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1517/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Р. И. Я. чрез особения представител адв. Б. Ю. срещу решение № 273 от 12.03.2024г. по в.гр.д.№ 26/2024г. на Софийски апелативен съд, имащо за резултат уважаване на предявените от „Юробанк България“ осъдителни искове по реда на чл.422 ГПК, предявени при предпоставката на чл.415, ал. 1, т.3 ГПК. След частична отмяна на първоинстанционното решение Я. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сума от още 10 324.89 евро - неиздължена предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит № 006 - 215/ 2007 (законна лихва не е присъдена и процедура по чл.250, ал.1 ГПК не е инициирана). Потвърдено е първоинстанционно решение за уважаване на претенцията на банката за непогасена падежирала главница от 6 176.98 евро, ведно със законната лихва от 04.07.2019г. до окончателното плащане; за заплащане на сумата 1 752.45 евро - договорна лихва за периода 14.07.2016г. до 06.03.2019г.; и за заплащане на сумата 846.90 евро - наказателна лихва за периода 14.07.2016г. до 01.07.2019г. Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на исковете. Твърди се, че САС не се е произнесъл по поддържаното възражение, че в представения по делото погасителен план не са посочени дати, на които следва да се внасят месечните вноски по кредита, а отсъствието на такива данни според касатора означава, че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг. Оспорва се правилността на извода за уведомяване на кредитополучателя за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. Твърдението е, че процедурата по обявяването й не е осъществена надлежно, тъй като връчването на уведомлението в конкретния случай е извършено не лично от ЧСИ, а от служител на ЧСИ, но действията по връчването не са удостоверени от фактическия връчител, а от частния съдебен изпълнител. Наведени са и доводи за неправилност на преценката по отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност като се сочи, че въззивният съд е приел, че цялото вземането в своя неиздължен остатък става изискуемо с настъпването на предсрочната изискуемост. Поддържа се, че началният момент на погасителната давност е изискуемостта на съответната погасителна вноска, която изискуемост настъпва в различни моменти, а не от настъпването на предсрочната изискуемост; че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й. Посочва се, че възражение за изтекла давност, освен за процесните вземания, е направено и по отношение на сума, за която е издаден изпълнителен лист по заповедно производство, проведено през 2014г. Оспорва се правилността на извода за неоснователност на възражението за прекомерност на претендираната наказателна лихва за забава. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните като изложи мотиви защо възприема или не конкретни защитни доводи, да извърши цялостна преценка на доказателствения материал, да изложи ясни мотиви по основателността на доводите и възраженията на страните при предпоставката на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Поставянето на въпроса е обосновано с твърдение за непроизнасяне по възражението на Я., че след като в погасителния план няма посочени дати, в които следва да се внасят месечните вноски по кредита, не може изобщо да става дума за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. 2/ „ При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кой момент тече съгласно чл.114 ЗЗД давностния срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност с обосновката: Въззивният съд е приел, че е редовно съобщението за поканата на ищеца чрез ЧСИ до Р. Я. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем независимо, че фактите по проведената процедура не са удостоверени от връчителя, извършвал посещенията, а от самия ЧСИ, на комуто е възложено съответното действие - чл.18,ал.5 ЗЧСИ. Смисълът на цитираната разпоредба е противоположен на смисъла и разсъжденията, възприети от въззивния съд в мотивите на атакувания акт. Това е довело до основния по делото въпрос - настъпила ли е предсрочната изискуемост на процесния кредит. За да се приеме фикцията за редовност на връчването на уведомлението, процедурата по чл.47, ал.1-3 ГПК следва да бъде изпълнена така, както е уредена в ГПК. Действията по връчване се удостоверяват от съответния връчител“. В писмен отговор ищецът „Юробанк България“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Заповедният съд след влизане в сила на разпореждането за отказ да издаде заповед за изпълнение по подаденото на 05.07.2019г. заявление, е указал на заявителя „Юробанк България“ АД, че в хипотезата на 415,ал.1, т.3 във вр. с чл.415,ал.3, предл. последно ГПК, може да предяви осъдителен иск за заплащане на сумите, за които е поискано издаване на заповед за изпълнение - 17 162.06 евро - предсрочно изискуема главница, 1 752.45 евро - договорна лихва за периода 14.07.2016г.-06.03.2019г., 846.90 евро - част от наказателна лихва (обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.07.2016г. - до 01.07.2019г. Осъдителните искове са предявени от банката с твърдение за настъпила на 06.03.2019г. предсрочна изискуемост. В извлечението от счетоводните книги на банката, приложено към заявлението за издаване на заповедта е посочено, че към момента на подаването му непогасени са 58 вноски за главницата, считано от 14.09.2014г., толкова на брой са непогасените вноски за лихва, считано от същата дата, а на 06.03.2019г. с връчването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, е настъпила и изискуемостта на остатъка от кредита. В заповедното производство искането по отношение на договорна и наказателна лихва е ограничено за периода след 14.07.2016г. Ответникът Я. е въвел възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и акцесорни вземания, възражение за нередовна процедура по уведомяването на кредитополучателя по реда на чл.18,ал.5 ЗЧСИ с доводи, че разписките не са оформени по надлежния ред и не е залепено уведомление. Въведено е възражение за нищожност на клаузи от кредитния договор и възражение за прекомерност на претендираната наказателна лихва за забава. Първоинстанционният съд приел за нищожна клаузата на чл.1 от Анекс към договора за ипотечен кредит от 2010г. и е разгледал правоотношението между страните въз основа на договора за ипотечен кредит от 10.05.2007г. Счел е за ненастъпила предсрочната изскуемост с единствения мотив за отсъствие на данни „съдебният изпълнител да е извършил връчването съобразно изискванията на чл.47,ал.2 и ал.3 ГПК“. Възприето е, че на уважаване подлежи претенцията на ищеца за падежиралите вноски за главницата, изчислени по първоначалния погасителен план след приспадане на присъдената с предходната заповед за изпълнение от 2014г. сума от 2 333.14 евро. Така от приетия размер за падежирала главница, преценявана към датата на подаване на исковата молба - 8 510.12 евро, осъдителният иск по отношение на нея е уважен за 6 176.98 евро и е постановено отхвърляне на претенцията за разликата до претендираните 17 162.06 евро. Претенцията за договорна и наказателна лихва е уважена в предявения размер и за посочения исков период. Неоснователно е счетено възражението за изтекла давност по отношение на главницата и лихвите. Сезирана с жалби на Я. и на банката, въззивната инстанция е приела за безспорно сключването на договора за кредит от 10.05.2007г., по който кредитополучател е Я., за сумата 20 000 евро със срок на погасяване 20 години или на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. Обсъдено е, че съгласно т.13 първата вноска се изплаща един месец след датата на първото усвояване; че към договора е приложен погасителен план за размера на всяка от 240 те месечни вноски, всяка в размер на 120.14 евро. Констатирано е, че погасителният план не съдържа посочване на дата на дължимост на месечната вноска. Даден е отговор, че независимо от непосочена дата на падежа на всяка вноска, датата е определяема по правилото на т.13 от договора. Обсъдено е, че от заключението на приетата счетоводна експертиза е установено, че кредитът е усвоен изцяло на 15.05.2007г., поради което на основание т.13 погасителните вноски се дължат, считано от 15.06.2007г. С тези съображения е прието за неоснователно възражението на ответниците, че не може да се определи настъпването на изискуемостта на всяка една от вноските по кредита. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че уговорката с анекса от 2010г. за трансформарция на натрупаните до този момент задължения в главница е нищожно, поради което задължението по кредита следва да се изчислява въз основа на уговорките по основния договор и погасителния план към него. Не е споделен изводът за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Въззивната инстанция е констатирала фактите, че банката е възложила на ЧСИ да връчи покана - уведомление за предсрочната изискуемост на договора до кредотиполучателя и до поръчителя с искане да се установи постоянен и настоящ адрес и местоработата им с цел прилагане разпоредбата на чл.47,ал.3 ГПК; в поканите са посочени неиздължените суми към този момент - 7 478.77 евро, обхващащи 51 вноски, в тях се съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и се дава срок за изпълнение; ЧСИ е удостоверил четири дати, на които неговият връчител е направил опит да връчи поканите; посочени са три посещения в рамките на месец, първото на 18.01.19г. в различно часово време, като единият от дните е неработен; от разпит на роднини и съседи е установено, че лицата са напуснали адреса; залепено е и уведомление на 20.02.2019г. с покана книжата да се получат в кантората на ЧСИ. При тези констатации съставът на САС е приел, че макар и фактите да не са удостоверени от връчителя, извършвал посещенията, то същите са удостоверени от самия ЧСИ, на комуто е възложено извършване на съответното действие, тъй като съгласно чл.18,ал.5 ЗЧСИ, предл.1, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданско правни отношения. Възприето е, че в неговите правомощия е да удостовери извършването на възложените му действия, което той е сторил, независимо, че фактическите посещения са осъществени от негов връчител. Обсъдени са и извършените справки за трудови договори, от които е видно, че към момента на връчване на поканите няма вписани такива. С тези мотиви е прието, че с така удостоверените действия ЧСИ е осъществил редовно връчване на поканите по реда на чл.47 ГПК и кредитът е е станал изцяло предсрочно изискуем след изтичане на дадения двуседмичен срок за изпълнение - считано от 07.03.2019г. САС е определил размера на главницата въз основа на счетоводната експертиза при съобразяване, че база за това е основният договор и погасителният план към него, с оглед нищожността на чл.1 от Анекса - към датата на обявената предсрочна изискуемост размерът на главницата е 18 835.01 евро, от която сума са приспаднати 2 333.14 евро, за които е издаден изпълнителен лист по първото заповедно производство. Възприето е, че оставащият дължим размер за главница по договора възлиза на 16 501.87 евро, а претенцията за разликата до пълния предявен размер от 17 162.06 евро е неоснователна. За неоснователно е прието възражението за прекомерност на наказателната лихва - лихвата за забава, претендирана за три години. Изложени са съображенията, че тя е договорена в размер на лихвения процент по договора плюс десет пункта, който е по-нисък от размера на законната лихва по чл.86 ЗЗД за същия период. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато по първия въпрос. Некоректни са съображения, с които е обосновано твърдението за необсъждане на доводи и неизлагане на мотиви по възражението на Я. - че след като в погасителния план няма посочени дати, в които следва да се внасят месечните вноски по кредита, не може изобщо да става дума за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Въззивната инстанция е дала ясен отговор на това оплакване, с което е била сезирана. Аргументирала е, че датите на падежа на вноските по погасителния план са несъмнено и еднозначно определяеми по посочения в самия кредитен договор начин. Несъгласието на страната с тези изводи не може да обуслови допускане на касационното обжалване, а и въведените към въпроса твърдения не кореспондират на мотивите на въззивната инстанция. Следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС (решението по гр.д. № 3253/2021 г. на 3 г.о. на ВКС и по т.д. № 1033/2022г. на 1 т.о. на ВКС), когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Съгласно разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; Съгласно чл. 10, § 2, буква „и“ и § 3 от Директивата, само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос от изложението. По възражението за изтекла погасителна давност съставът на апелативния съд е приел, че с настъпването на предсрочната изискуемост вземането в своя неиздължен остатък - главница и лихви, става изискуемо като едно цяло и от този момент започва да тече погасителната давност за цялото оставащо задължение. Прието е, че в конкретния случай вземането е станало изискуемо с настъпването на предсрочната изискуемост - на 07.03.2019г., до която дата не е изтекла нито тригодишната давност за лихвите, нито петгодишната за главницата. Изводите на въззивната инстанция по отношение началото на давностния срок при обявяване на дълга за предсрочно изискуем не кореспондират със задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024г. по тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, единствено по отношение на вземанията за претендираните лихви. При възприетия от въззивната инстанция извод за настъпила предсрочна изискуемост на 07.03.2019г., от тази дата тече погасителната давност по отношение на предсрочно дължимия остатък от главницата по кредита. Падежиралите до този момент главница и лихви (договорна/възнаградителна и наказателна), са дължими при условията на кредитния договор и погасителния план - т.е. за периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до момента погасителен план/срокове по договора. От значение с оглед възражението на длъжника е, кога е прекъсната погасителната давност по отношение на задълженията, натрупани до приетия момент на настъпване на предсрочната изискуемост. Това е датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 05.07.2019г., с което кредиторът е претендирал пред съда вземането си, включително и за падежиралите вноски. Очевидно е, че към този момент не е изтекла пет годишната давност по отношение на падежиралите задължения за главница, които са претендирани от 14.09.2014г., нито три годишната давност по отношение на натрупаните задължения за договорна/възнаградителна и наказателна лихва, които са с начален исков период от 14.07.2016г. От изложеното следва, че с оглед приетата от въззивната инстанция дата на предсрочната изискуемост няма да е изтекъл релевантният срок на погасителната давност и по отношение на главница и по отношение на договорни/възнаградителни лихви и лихви за забава/наказателни лихви. При довода за не настъпила предсрочна изискуемост на кредита посредством връчването на изявлението на банката чрез ЧСИ, касаторът игнорира следните обстоятелства: 1/ Изложеното по-горе, че за вноските, чиято изискуемост е настъпила до 07.03.2019г., давността е прекъсната преди да е изтекла - на 05.07.2019г. с подаване на заявлението. 2/ Вноските, чийто падеж е настъпил след 05.07.2019г., също са предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По отношение на тях предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. 3/ В конкретния случай преди датата на формиране на силата на пресъдено нещо, на ответника чрез особения представител е връчен препис от настоящата искова молба, която както се посочи съдържа твърдение за настъпила на 06.03.2019г. предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно трайноустановената практика на касационната инстанция, когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки и това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми (решението по т.д. № 16/2019г. на 2 т.о. на ВКС, т.д. № 2891/2019г. на 2 т.о. на ВКС, по т.д.№ 2717/2021г. на 2 т.о. на ВКС, гр.д. № 73/2022г. на 4 г.о. на ВКС). Връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника, съдържащо изявление за отнемане на преимуществото на срока, има значението на лично връчване. (решението по т.д.№ 193/2018г. на 1 т.о. на ВКС и по т.д. №2118/2019г. на 1 т.о. на ВКС). В настоящия случай в исковата молба е обективирано волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост. На датата на връчване на преписа на особения представител на ответника - 05.07.2021г. и тъй като са налице обективните предпоставки по договора за обявяването й (те не са спорни в производството), предсрочната изискуемост е настъпила. Следователно и в хипотеза на настъпила в хода на производството по делото предсрочна изискуемост, която съдът е задължен да зачете като правнорелевантен факт, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, тече от предсрочната изискуемост. Това обуславя безпредметността и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос. Тъй като правният проблем относно настъпването на предсрочната изискуемост е релевиран в изложението и посредством искането за осъществяване на директния достъп до касационното обжалване, освен изложените по горе съображения - че разглеждането му и произнасянето от касационната инстанция по него не може да обуслови друг изход на спора, следва да се има предвид, че твърдяната очевидна неправилност в случая не се установява пряко от мотивите към обжалвания акт на апелативния съд. Това отнема съществено изискване към проявната форма на този особено съществен порок на въззивното решение. Поради това необосновано е и искането за допускане на касационното обжалване на директното основание. В настоящия процес е недопустимо разглеждане на възражение за изтекла давност по отношение на сума, за която е издаден изпълнителен лист по заповедно производство, проведено през 2014г., каквито доводи развива касаторът. Разноски за производството за изготвянето на отговора на касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Касаторът Р. Я. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. На особения представител на касатора адв. Б. Ю. от АК Благоеврад следва да бъде изплатено предварително внесеното от „Юробанк България“АД адвокатско възнаграждение от 1 201лева. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк България“АД внесения депозит за възнаграждението. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение