Определение № 50585 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1586/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Компост – Септември“ ЕООД.

Ищецът „Хебър Кооп“ ООД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваното решение въззивният съд, произнасяйки се по жалба на ответника, е потвърдил първоинстанционното решение, с което по предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено прекратяване на дружеството-жалбоподател.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Като основание за допускане на касационно обжалване очевидната неправилност изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната инстанция обаче по общо правило не следи служебно за правилността на въззивното решение, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). Поради това в тежест на жалбоподателя е да посочи конкретните нарушения, водещи до неправилност на въззивното решение, на които се позовава и за които счита, че са очевидни по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В разглеждания случай жалбоподателят, извън бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, не е изложил конкретни аргументи в тази насока, което изключва възможността касационно обжалване да бъде допуснато на това основание.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• в рамките на производството по предявен иск по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК подлежат ли на изследване и преценка обстоятелства, свързани с това дали дружеството ответник, срещу което е предявен искът, изпълнява функции в обществен интерес, като например компостираща инсталация по ЗУО, здравеопазване и др.;

• обстоятелството, че дружеството ответник в производство по чл. 517 ГПК има статут на публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятие дерогира ли възможността за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517 ГПК и следва ли този въпрос да се изследва от съда;

• какво е значението на публичност по смисъла на Закона за публичните предприятия, при прилагането на принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК.

Поставените въпроси, всички свързани с възражението срещу иска, че дружеството е създадено с обществено значима цел – управление на компостиращата инсталация на територията на Община Септември, без да генерира печалба, а само приходи за издръжката си, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед извода на въззивния съд за липса на правно значение на тези обстоятелства за приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК, съответно за основателността на иска.

По отношение на тях обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, вместо което в изложението единствено е развита тезата на жалбоподателя, че статутът на публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия и предоставянето на услуги от обществено значение изключва приложението на чл. 517 ГПК спрямо търговските дружества от тази категория.

С оглед изложеното не са налице и условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

С тези мотиви съдът