Определение № 25 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 13/2015 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Пловдив и Районен съд - [населено място] относно компетентният съд, който следва да разгледа жалбата на К. Б. Г. от [населено място], против решение на Комисията по чл.40 ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество към [община], взето с Протокол № 09/26.08.2013 г., с което на заявителя е отказано закупуването на поземлен имот – частна общинска собственост, тъй като същият попада в зона на паркове и градини и в обсега на път III Б клас, съгласно ОУП- Пловдив. Административен съд – Пловдив, до когото е била адресирана жалбата на К. Б. Г. е приел, че спорът относно законосъобразността на решението на Комисията е подсъден на районния съд, предвид разпоредбата на § 19 ал.1 АПК /ДВ, бр. 39/2011 г. /. Посочил е, че жалбоподателят като ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е поискал да закупи дадената му за ползване земя, поради което атакуваният административен акт е издаден на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и подлежи на контрол пред районния съд. РС – Пловдив е счел, че разпоредбата на § 19 ЗИД АПК /ДВ, бр. 39/2011г./ е неприложима и е повдигнал препирня за подсъдност на спора по реда на чл. 135 ал. 5 АПК. Посочил е, че е налице административен акт, издаден по реда на Закона за общинската собственост и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чийто контрол се осъществява пред административния съд. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Пловдив, по следните съображения: Разпоредбата на § 19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК /ДВ, бр. 39/2011 г./, е изключение от общото правило на чл.132 АПК, според което административните съдилища са компетентни да се произнасят като първа инстанция по всички административни дела, но това изключение се отнася само до административните актове, издадени от органите на поземлената собственост по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, свързани със земеделската реституция. Случаят не е такъв. В молбата си до Кмета на Община – Пловдив К. Г. е посочил, че е собственик на селскостопанска сграда, построена в поземлен имот в м.”Инджерлийката” от 587 кв.м., предоставен му за ползване по реда на ПМС №26/1987г., който имот е частна общинска собственост /съгласно представения АЧОС №1239/17.05.2013г./ и който заявителят желае да закупи. С решение, взето с Протокол № 09/26.08. 2013г., Комисията по чл.40 от НРПУРОИ на ОбС Пловдив е отказала да удовлетвори искането за закупуване на общинския имот. Следователно, в случая се касае за хипотезата на продажба на общински имот по реда на чл. 35 ал.3 от ЗОС, уреждаща възможността да се продаде земя - частна общинска собственост - на собственика на построена върху земята сграда. Издаваните в това производство актове са административни и подлежат на съдебен контрол от административния съд. Комисията по чл.40 от НРПУРОИ е помощен орган, натоварен със задачата да подпомогне работата на общинския съвет при вземането на решения във връзка с придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. В изпълнение на тези си функции Комисията взема решения, в които изразява своето становище по посочените въпроси и го предлага на общинския съвет, който единствен е в правомощието си да се разпорежда с общинската собственост. С отрицателното становище на Комисията пряко се засягат права и законни интереси на заявителя и за него възниква правен интерес от оспорване законосъобразността на решението. Съдебният контрол следва да установи дали са налице законовите условия за осъществяване на продажбата по облекчения ред, предвиден в чл. 35 ал.3, вр. с чл.8 ал.2 от ЗОС. Ето защо, в случая спорът не касае акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който да подлежи на контрол от районния съд. Вярно е, че жалбоподателят е имал качеството на ползвател на земеделска земя по смисъла на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, но уреденото там производство касае искане за придобиване правото на собственост върху предоставения за ползване имот, за което законодателят е поставил времеви срок, за да се упражни – до 31.01.1998 г. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост. С § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г., е дадена възможност на лицата, на които е учредено право на ползване по някой от актовете по § 4 върху земя, общинска собственост и не са заплатили стойността й, да поискат в нов едногодишен срок от влизането в сила на изменението на закона, определянето на цената и да я заплатят. Този едногодишен срок също е изтекъл на 13.01.2008 г., поради което след този момент подобно искане е недопустимо. Заявлението на жалбоподателя е постъпило на 05.11.2012г. в Община-Пловдив, поради което единствения възможен ред за разглеждането му е този по ЗОС, а не по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ. Както се посочи, редът по §4а и сл. от ЗСПЗЗ, вр. §62 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ урежда условията за земеделска реституция на земи по отношение на лица, които са имали качеството на техни ползватели по посочените нормативни актове, а този по чл.35 ал.3 вр. с чл.8 ал.2 от ЗОС касае възможността да се сключи сделка при облекчени условия с предмет – земя, частна общинска собственост – със собственика на построена законно върху земята сграда. Издаваните в административната фаза на сделката административни актове по същността си са властнически актове /чл.21 АПК/ и подлежат на контрол за тяхната законосъобразност пред административния съд. Водим от изложеното, съставът на Върховният касационен съд и Върховният административен съд