Определение № 646 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Р. срещу въззивното решение № 695/23.12.2022 г по гр.дело № 835/22 г на Окръжен съд-Благоевград, Втори въззивен граждански състав в частта, относно определения режим на лични отношения на детето с бащата Р. Ж. М., който да бъде редуциран, без приспиване на детето в дома на бащата, както и в частта, с която предявения иск за издръжка е отхвърлен за разликата над присъдения размер от по 260 лв месечно до пълния предявен размер от по 350 лв месечно.С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на РС-Благоевград по гр.дело № 2547/21 г, с което е определен режим на лични контакти на бащата Р. Ж. М. с малолетното дете М. Р. М. /роден на 1.7.2019 г/, както следва: през първите три месеца, считано от датата на влизане на решението в сила бащата да осъществява контакт с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч до 17 ч на съботния ден и от 10 ч до 17 ч в неделния ден без приспиване, а след изтичане на този три месечен период и занапред до промяната на обстоятелствата бащата ще осъществява контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч в събота до 18 ч в неделя, с приспиване при бащата като взема и връща детето от и в дома на майката.Със същото решение съдът е определил издръжка за малолетното дете в размер на по 260 лв месечно, платима на неговата майка В. М., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване. В касационната жалба се подържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Иска се отмяна на въззивното решение и определяне на по-стеснен режим на лични отношения, без приспиване на детето при бащата както и увеличаване на размера на определената от съда издръжка от 260 лв на 350 лв месечно. Ответникът по касационната жалба Р. Ж. М. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Й. С..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че в интерес на детето, с оглед пълноценното му израстване е да не се прекъсват контактите му с двамата родители.За да се съхрани емоционалната връзка между детето и бащата и за да е налице пълноценно общуване между двамата е необходимо да се даде достатъчно възможност да се срещат, поради което е определен разширен режим на лични контакти с приспиване на детето при бащата, след изтичане на тримесечен период от влизане на решението в сила.Прието е, че този режим е разумен и балансиран и е в изключителен интерес на малолетния.Приел е, че бащата работи като международен шофьор и получава брутно месечно възнаграждение в размер на 2300 лв, а майката е безработна и единствения доход който получава е обезщетение за безработица.Бащата няма задължения за издръжка на други лица, не погасява кредити, няма разходи за извънредни здравни нужди, поради съдът което е определил дължимата месечна издръжка, която бащата следва да заплаща на детето на 260 лв. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно преценката на всички обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне режима на лични контакти между родителя и детето, с цел най-благоприятното му повлияване; както и относно преценката на всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата издръжка, относима към нуждите на лицето, на което се дължи.По тези въпроси е създадена уеднаквена практика на ВКС в това число и представена от касатора с касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираните въпроси са от решаващо значение за крайния изход на спора и са обусловили същия, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и с оглед преценката за съответствие на мотивите на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС по тях, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът дължи заплащане на държавна такса в размер на 26 лв за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение