Определение № 360 от 01.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7400/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. срещу решение № 4130 от 9.06.2014 г., постановено по гр. д. № 2548 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І брачен въззивен състав, с което е отменено решение № ІІІ-86-269 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 5586 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 86 състав, в частта за вината и вместо него е постановено друго за обявяване, че вина за разстройството на брака има мъжът. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос: Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос? Ответницата по жалбата В. А. не взема становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Обжалваното решение е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявено искане на другата страна относно вината за разстройството на брака. Ето защо на това основание касационно обжалване не следва да се допуска. За да отмени първоинстанционното решение в частта за вината и да приеме, че вина за разстройството на брака има само мъжът, въззивният съд е констатирал, че касаторът не е поискал съдът да се произнесе по този въпрос и не е посочил брачни провинения на въззивницата. Това разрешение на въззивния съд по повдигнатия от касатора въпрос противоречи на т.5 и т.6 от ППВС № 10 от 3.ХІ.1971 г. по гр. д. № 5/1971 г. В т.5 е прието, че ответникът, който в първата инстанция е поддържал запазването на брака, може, когато решението е обжалвано, ако промени становището си, да направи искане за пръв път пред втората инстанция за произнасяне и по вината. В т.6, изречение трето е посочено, че искането на единия от съпрузите за произнасяне по вината задължава съда да се произнесе за вината и на двете страни. Това налага да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК с цел да се изясни доколко съдържащите се в ППВС № 10 от 3.ХІ.1971 г. указания, дадени при действието на отменените СК от 1968 г. и ГПК от 1952 г., могат да се приложат към разпоредбите на новия СК и ГПК. Вторият въпрос на касатора не следва да се обсъжда при допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е свързан с определението относно разноските, което подлежи на обжалване по същество и без да е формулиран правен въпрос/т.24 на ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК/. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение