Определение № 4808 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 160, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. Д. от гр. София, действаща чрез пълномощника адв. П. Петров, срещу определение № 5985 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8488/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК съдът е оставил без разглеждане като недопустима поради просрочие жалбата й срещу решение № 1040-21-360/09.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, и е прекратил производството по делото. Частната жалбоподателка твърди, че жалбата до АССГ е изпратена по куриер чрез пощенски оператор, вписан в регистъра на операторите на неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – т. 3 от ЗПУ (Закона за пощенските услуги), за което по делото е приложена товарителница и удостоверение от куриерската фирма. Иска да се назначи съдебно-графическа експертиза за доказване на факта, че товарителницата не носи подпис на адв. Р. С. Койчев (също неин пълномощник). Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав от АССГ, като претендира присъждане на направените разноски и възнаграждение на пълномощника й за оказана безплатна правна помощ. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-град, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която атакуваният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. За да счете жалбата, с която е бил сезиран, за просрочена и съответно недопустима, АССГ е приел, че срокът за оспорване по съдебен ред на решението на директора на ТП на НОИ – София-град е изтекъл на 14.08.2024 г., а жалбата на А. П. Д. срещу административния акт, е подадена направо в съда на 16.08.2024 г. (т.е. след изтичане на преклузивния 14-дневен срок), като делото липсват доказателства това да е станало чрез куриер. Посочил е, че „Експрес Деливъри“ ООД действително е регистрирано в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като оператор, извършващ неуниверсална пощенска услуга по чл. 38, т. 1 – т. 3 от ЗЗПУ), но реално не извършва такава дейност, вкл. куриерски услуги. Приел е, че представената пред него товарителница е нередовен удостоверителен документ, предвид нередовното му оформяне и противоречията в него, и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. За приложения пощенски плик е посочил, че върху него няма записани никакви данни, от които да се установява спазване на срока по чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Изводът за просрочие на жалбата до първоинстанционния съд се подкрепя от доказателствата по делото и е в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде споделен. Срокът, до който е могло да бъде валидно обжалвано процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град пред АССГ, е изтекъл на 14.08.2024 г. (сряда, присъствен ден), за което по делото не се спори. Не е спорно и, че жалбата на Д. срещу индивидуалния административен акт е подадена в АССГ на 16.08.2024 г. Съществените за допустимостта й въпроси са в случая са кой е сторил това: дали в действителност това е куриер от „Експрес Деливъри“ ООД, на което дружество пратката със жалба е била предадена на 14.08.2024 г. (според твърденията на жалбоподателката), и функционира ли това дружество реално съобразно регистрацията си в КРС като неуниверсален пощенски оператор. На тези въпроси следва да се отговори отрицателно. Както правилно и след щателна проверка е установил съдът, „Експрес Деливъри“ ООД не извършва куриерски услуги: дружеството няма общодостъпни в интернет утвърдени от оператора общи условия съгласно императивното изискване на чл. 21, ал. 8 от ЗПУ, няма и действащ офис даже на адреса по търговска регистрация в гр. Хасково (от над шест години), а също така и в гр. София, в който град уж била приета жалбата, като конкретен адрес на такъв не е посочен и в приложената по делото товарителница (т.е. липсва структура от посочените в чл. 5 от ЗПУ, която да извършва услуга по смисъла на чл. 3 от същия закон). Що се отнася до товарителницата, тя не разполага с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти (по-специално, че Д. е подала жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ – София-град на 14.08.2024 г.), поради липса на съществени реквизити: освен посочен адрес, върху нея липсва и отпечатък по смисъла на чл. 77, ал. 2 от ЗПУ, съдържащ информация, идентифицираща съответния пощенски оператор и доказващ заплащането на цената на услугата, което съгласно чл. 60, т. 10 от ЗПУ е задължително за операторите на неуниверсални пощенски услуги. При това положение е без значение дали подписът на адвокат Р. Койчев стои върху нея, защото чийто и е да този подпис, със сигурност не е на куриер от неизвършващо в действителност подобна услуга дружество. Не води до различен извод и представеното с частната жалба копие от удостоверение от 04.03.2025 г., оформено като подписано от управителя на „Експрес Деливъри“ ООД и подпечатано с печат на дружеството, понеже същото не е оформено по надлежния ред: то не разполага с изходящ номер, а и не е представено в оригинал или заверен препис. От изложеното следва извода, че в случая не е налице приложното поле на чл. 62, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и жалбата на Д. срещу атакуваното с нея решение е била подадена директно (а не чрез пощенски оператор) в АССГ едва на 16.08.2024 г., след преклудиране на възможността за съдебно обжалване на административния акт, както правилно е преценил и първоинстанционния съд, чийто извод за просрочието й е в съответствие с приложимия закон. В случая основанието по чл. 159, т. 5 от АПК за оставянето й без разглеждане е било налице, защото възможността за оспорване към момента на подаването й вече е била погасена. Предвид горното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение