Определение № 93 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 465/2020 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Зара Фуражи“ АД /ответник в първоинстанционното производство/, гр. Ст.Загора чрез процесуален представител адв. С. Д. срещу решение № 288 от 16.10.2019г. по в. т. дело № 392/2019г. на Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав, с което е потвърдено решение № 203 от 17.04.2019г. по т. дело № 15/2019г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение и „Зара Фуражи“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 389,11 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Авита-Ва-Т.“ СД /в несъстоятелност/ на основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ извършеното от неограничено отговорния съдружник А. Т. Т., със съгласието на съпругата му В. С. Т., с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 29, том I, рег. № 379, дело № 29/2013г. на нотариус с рег. № 119 на НК, вписан в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 8923/27.08.2013г., акт № 55, том III, учредяване на ипотека в полза на „Зара Фуражи“ АД за обезпечаване на чужди задължения – на „Форстрейд 13“ ЕООД към „Зара Фуражи“ АД върху недвижим имот - лична собственост на А. Т. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.104.1.10, находящ се в [населено място], [улица], апартамент 11, с площ от 85 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня – дневна, баня – тоалетна и антре, с посочени граници, с изложение „юг-изток-север“, на IV етаж от жилищна сграда ЖСК „Роза“, която сграда е с идентификатор 68850.505.104.1, построена с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място – поземлен имот с идентификатор 68850.505.104, цялото с площ от 660 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот – парцел VIII – 2495 в кв. 19 по плана на [населено място], заедно с избено помещение № 7 с площ от 10,50 кв. м., при посочени граници и таванско помещение № 3 с площ от 11,60 кв. м., при посочени граници, заедно с 9,19 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, извършено след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2011г. и в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на 11.02.2014г.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, а при условията на евентуалност твърди, че същото е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен от синдика единствено в качеството му на орган на управление на масата на несъстоятелността на „Авита-Ва-Т.“ СД /в несъстоятелност/, а не и като синдик на обявения в несъстоятелност неограничено отговорен съдружник А. Т.. Твърди още, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Излага съображение, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е започнал да тече от момента на постановяване на решението, с което се възстановява спряното производство по несъстоятелност – 07.05.2015г., първоначалният иск е предявен на 16.07.2015г., но новият иск, обективиран в подадената на 02.07.2018г. „уточняваща“ молба е предявен след преклузивния срок. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като с уточняващата молба на ищеца не е извършено изменение на петитума на исковата молба. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК, а при условията на евентуалност обосновава твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. „При открито производство по несъстоятелност на събирателно дружество, на командитно дружество и командитно дружество с акции образуват ли се отделни маси на несъстоятелността от секвестируемо имущество за всеки от неограничено отговорните и имуществото на несъстоятелното дружество или се формира една обща маса на несъстоятелността, която включва всички тези имущества?“

2. „При хипотезата на чл. 610 ТЗ развиват ли се отделни производства по несъстоятелност на дружеството и на неограничено отговорните съдружници с отделни синдици като орган на тези производства по несъстоятелност /дори и това на практика да се случва по едно и също търговско дело и длъжността синдик да се заема от едно и също физическо лице/?“

3. „Синдикът и в частност кредиторите на обявеното в несъстоятелност събирателно дружество, командитно дружество и командитно дружество с акции притежават ли активна процесуална легитимация да предявяват отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и други искове за попълване масата на несъстоятелността на неограничено отговорен съдружник?“

4. „Синдикът на несъстоятелното събирателно дружество, на командитно дружество и командитно дружество с акции притежава ли качества на процесуален субституент на кредиторите на неограничено отговорните съдружници?“

5. „Допустим ли е иск по чл. 646 и ч. 647 ТЗ, предявен от синдик в качеството му на орган на несъстоятелността на събирателно дружество, на командитно дружество и командитно дружество с акции за обвяване на недействителността на сделка, сключена от обявен в несъстоятелност неограничено отговорен съдружник, и касаеща негово лично имущество, с петитум относителната недействителност да бъде обявена единствено по отношение кредиторите на събирателното дружество?“

6. „Допустим ли е иск по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, предявен от синдик в качеството му на орган на несъстоятелността на неограничено отговорен съдружник, за обявяване на недействителността на сделка, сключена от същия обявен в несъстоятелност неограничено отговорен съдружник и касаеща негово лично имущество, с петитум относителната недействителност да бъде обявена единствено по отношение кредиторите на събирателното дружество?“

Ответникът Е. Н. П. в качеството на синдик на „Авита-Ва-Т.“ СД /в несъстоятелност/ - ищец в първоинстанционното производство, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. В представения писмен отговор поддържа становище и за правилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът А. Т. Т. /ответник в първоинсатанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с решение № 263 от 03.06.2014г., допълнено с решение № 210 от 09.06.2015г., по т. дело по несъстоятелност № 74/2014г. е открито производство по несъстоятелност на СД „Авита-Ва-Т.“ и неограничено отговорните му съдружници А. Т. и В. Т., обявени са в несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и съдружниците, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и е прекратена дейността на предприятието; със същото решение производството по несъстоятелност е спряно, с последващо решение № 167 от 07.05.2015г. е възобновено, с определение от 04.06.2015г. за постоянен синдик е назначена Е. Н. П., като молбата по чл. 625 ТЗ е депозирана в съда на 11.03.2014г. Приел е за безспорно установено още, че с нотариален акт № 29, том I, рег. № 379, н. д. № 29/2013г. на нотариус с рег. № 119 на НК, вписан в СВ – Стара Загора с вх. рег. № 8923/27.08.2013г., акт № 55, том III, неограничено отговорният съдружник А. Т., със съгласието на съпругата си В. Т., е учредил договорна ипотека върху свой личен имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент, с идентификатор 68850.505.104.1.10, ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и съответните идеални части от сградата, в полза на „Зара Фуражи“ АД, за обезпечаване на паричното му вземане срещу трето лице – длъжник „Форстрейд 13“ ЕООД. Констатирал е, че учредената ипотека е втора по ред, като първата е учредена през 2009г. от А. Т. в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на негови и на съпругата му парични задължения по договор за банков кредит; по образуваните от „ОББ“ АД изпълнителни производства имотът е продаден на публична продан, като при разпределението на постъпилата сума за „Зара Фуражи“ АД е разпределена сума от 49 014,55 лв., която не му е предадена поради депозирани жалби по чл. 463 ГПК. Констатирал е още, че с влязло в сила решение по т. дело № 188/2015г. на ОС Стара Загора са обявени за нищожни извършените от В. Т. чрез договор за доброволна делба от 05.02.2013г. и договор за доброволна делба от 08.11.2011г. безвъзмездни разпореждания с лични недвижими имоти, находящи се в [населено място] – апартамент с идентификатор 68850.518.250.1.4 и гараж с идентификатор 68850.518.250.1.89.

За да направи извод за неоснователност на възражението на „Зара Фуражи“ АД за недопустимост на иска поради предявяването му от синдика в качеството му на орган по несъстоятелността на СД „Авита-Ва-Т.“, но не и като орган по несъстоятелността на неограничено отговорния съдружник А. Т., въззивният съд е приел, че масата на несъстоятелността включва имуществата, както на дружеството, така и на неограничено отговорните съдружници, които имущества, макар да се държат разделно в общата маса на несъстоятелността, служат за удовлетворяване на кредиторите на дружеството и на кредиторите на съдружниците, а назначеният синдик е орган на управление и за дружеството, и за неограничено отговорните съдружници. Приел е за неоснователно и възражението за недопустимост на иска поради предявяването му след едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, като е изтъкнал, че дадените от ищеца уточнения не съставляват предявяване на нов иск, а отстраняване на нередовности на искова молба, които не променят датата на предявяването й в съда.

Основателността на предявения иск въззивният съд е аргументирал със съображението, че въпросът за несеквестируемостта е разрешен с проведената по инициатива на кредитора „ОББ“ АД публична продан на процесния ипотекиран имот. Приел е, че тъй като жилищният имот понастоящем не е собственост на длъжника, то той не представлява единствено жилище за него и семейството му, съответно не е несеквестируем. Счел е за ирелевантно дали съпругата на длъжника притежава друго жилище и дали това жилище задоволява жилищните нужди на семейството в аспекта от колко членове се състои. В допълнение решаващият съд е изтъкнал, че жилищната нужда не е задоволена с притежаваната от съпругата Ѕ ид.ч. от апартамент с площ 59 кв.м., тъй като семейството е двучленно, а съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство необходимата жилищна площ е 40 кв.м.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, независимо от предпоставките по ал. 1.

Неоснователни са доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата недопустимост. Постоянна е практиката на ВС и ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по съществото на иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, спрямо който са били налице всички процесуални предпоставки за разглеждане. Искът е предявен от синдика на дружеството в несъстоятелност в рамките на правомощията му, на 16.07.2015г., т. е. в предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок, който е започнал да тече от момента на постановяване на решението, с което се възстановява спряното производство по несъстоятелност – 07.05.2015г. С уточняващата молба, подадена на 02.07.2018г. не е предявен нов иска, а са отстранени нередовности на исковата молба, предвид дадените от съда указания с определение от публично заседание, проведено на 26.06.2018г.

Посочените от касатора процесуалноправни въпроси по т. 1, 2, 5 и 6 от изложението са във връзка с допустимостта на иска, но същите не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По силата на чл. 610 ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се счита за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник. В този смисъл разпоредбата на чл. 88 ТЗ, която предвижда възможност за удовлетворяване на кредиторите на дружеството и от имуществото на съдружниците, ако не бъдат удовлетворени от имуществото на дружеството, не може да бъде игнорирана. Спрямо неограничено отговорните съдружници не се открива самостоятелно производство по несъстоятелност, а след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на събирателното дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност срещу тези съдружници. Последващите съдопроизводствени действия се извършват в рамките на едно търговско дело по несъстоятелност, като не се образуват две отделни производства по несъстоятелност, и се назначава един синдик – аргумент от чл. 629б, ал. 3 и чл. 743 ТЗ, доколкото прилагането на тези правила предполага общо производство по несъстоятелност, а не отделни производства спрямо дружеството и неограничено отговорните длъжници. Това съответства и на решение № 90/20.07.2016г. по т. д. № 865/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и чието секвестируемо имущество служи за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл. 610, чл. 614, ал. 3 и 748, ал. 3 ТЗ/. Следователно масата на несъстоятелността на търговското дружество включва, както имуществото на дружеството, така и личното имущество на неограничено отговорните съдружници, които съгласно разпоредбата на чл. 743, ал. 1 ТЗ се държат разделно в общата маса на несъстоятелността. Кредиторите на търговското дружество имат право да се удовлетворят от имуществото на неограничено отговорния съдружник, като могат да участват в разпределението на личното имущество на неограничено отговорния съдружник само с вземането, за което не са били удовлетворени в производството по несъстоятелността на дружеството – чл. 743, ал. 3 ТЗ.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че синдикът като орган на несъстоятелността на събирателното дружество е активно процесуалноправно легитимиран да предяви иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на събирателното дружество на сделката по учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, сключена от неограничено отговорния съдружник в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Предявеният от синдика иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ е допустим, независимо, че в петитума на исковата молба е посочено, че обявяването на недействителността на сделката се предявява по отношение на кредиторите на несъстоятелността на търговското дружество.

Останалите два правни въпроса са ирелевантни, тъй като в исковата молба не е посочено, че се иска обявяване на недействителност на процесния договор за ипотека по отношение на кредиторите на неограничено отговорния съдружник.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Пловдивски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид липсата на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за касационното производство в размер 30 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение